7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 22.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 616/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 74 от 16.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 98/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 73 от 17.05.2010 г. по т. д. № 24/2010 г. на Плевенски окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 12.01.2010 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и са постановени обща възбрана и запор върху неговото имущество, назначен е временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.131 ГПК, чл.146, ал.1 ГПК и чл.183 ГПК, допуснати от първата инстанция и неотстранени от въззивната инстанция. К. твърди, че първоинстанционният съд е разгледал делото, без да му предостави едномесечен срок по чл.131 ГПК за отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, без да изготви задължителния доклад по чл.146, ал.1 ГПК и да разпредели доказателствената тежест между страните. Навежда доводи, че инстанциите по същество са основали решенията си на писмени доказателства, приложени към молбата по чл.625 ТЗ в заверени ксерокопия, които не са представени от молителя в оригинал след задължаването му с определение по чл.183 ГПК, но въпреки това не са изключени от доказателствения материал по делото. Неправилността на въззивното решение е обоснована също с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и за нарушение на материалния закон – чл.608 ТЗ, при формиране на изводите на въззивния съд за установяване на твърдените в молбата парични вземания и за наличие на неплатежоспособност на дружеството – длъжник като основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по отношение на следните формулирани от касатора въпроси : „1. Кои процесуални срокове, регламентирани в разпоредбите на ГПК, следва да се прилагат и спазват от съдилищата относно размяна на книжата по делата във връзка с образувано производство по несъстоятелност и има ли задължение съдията – докладчик да изготви доклад по делата за несъстоятелност, образувани по молба на кредитор, по реда на чл.146, ал.1 ГПК; 2. Липсата на каквито и да е процесуални срокове за размяна на книжа между страните по делото, какъвто действително е настоящият случа, с оглед развило се производство по настоящото дело; 3. Трябва ли да има задължителен доклад по реда на чл.146 ГПК от съдията – докладчик по делата, образувани за откриване на производство по несъстоятелност, какъвто доклад в настоящото дело и развило се производство не е изготвен от страна на съдията – докладчик и липсва по делото; 4. Едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК, право на отговор на ответника, ако се приеме, че производството по несъстоятелност е търговски спор при условията на чл.367 ГПК; 5. Сроковете при двойната размяна на книжата, ако се приеме, че производството по несъстоятелност е търговски спор при условията на чл.367 ГПК.”. Релевирано е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл „относно приложението на чл.183 ГПК” в противоречие с практиката в решение № 1515/05.02.2001 г. по гр. д. № 2086/2000 г. на ВКС и е преценил предпоставките на чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност в противоречие с практиката в решение № 1347/18.10.1999 г. по гр. д. № 622/2009 г. на ВКС и решение № 1222/11.10.1999 г. по т. д. № 501/1999 г. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.613а, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 98/2010 г. е образувано пред Великотърновски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] срещу решение по т. д. № 24/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и свръхзадълженост на [фирма] и за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.
За да отмени първоинстанционното решение и да обяви неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 12.01.2010 г., а като последица от това – да открие производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл.630, ал.1 ТЗ, Великотърновски апелативен съд е приел за установени по несъмнен начин предпоставките, с които разпоредбата на чл.608 ТЗ свързва неплатежоспособността и откриването на производство по несъстоятелност на търговец.
След цялостен анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – счетоводни експертизи въззивният съд е преценил, че молителят [фирма] е доказал наличието на свои изискуеми и непогасени парични вземания към ответника [фирма] на обща стойност 835 922.66 лв. – според счетоводните записвания при длъжника, а според записванията при кредитора – на стойност 615 598.58 лв. /остатък след извършено прихващане на част от вземанията с насрещно вземане на длъжника за цена на извършени транспортни услуги/, произтичащи от сключени търговски сделки – продажба на газ пропан – бутан, отразени в 6 бр. данъчни фактури за периода м. май – м. юли 2009 г. При формиране на извода за съществуване на вземанията съдът е съобразил безспорно доказания чрез експертните заключения факт, че всичките 6 бр. данъчни фактури са изготвени на базата на първични счетоводни документи за отделните доставки, в т. ч. двустранно подписани приемо – предавателни протоколи, и впоследствие са отразени в месечни справки, в които са вписани датата на всяка отделна доставка; количествата, единичната цена и общата стойност на доставените количества втечнен въглерводороден газ пропан – бутан; мястото на натоварване /бази на [фирма] в [населено място] и [населено място]/ и мястото на получаване на доставките /база на [фирма] в [населено място]/. Позовал се е и на констатациите на вещите лица, че фактурите, чието съдържание кореспондира с първичните счетоводни документи за количествата и цената на доставените суровини, са заведени своевременно от молителя и от длъжника в редовно водените от тях счетоводни регистри и в регистрите по ЗДДС, без да има данни за извършено от длъжника плащане на дължимата цена, съответстваща на посочените по-горе суми. За доказано е счетено и съществуването на непогасено изискуемо парично вземане на молителя към длъжника в размер на 50 000 лв., произтичащо от сключен между страните договор за заем.
Въззивният съд е приел, че е установена по категоричен начин и неспособността на ответника – длъжник да погаси изискуемите си парични задължения към молителя, а и към други негови кредитори. За да направи този извод, съдът се е аргументирал с доказания по делото факт, че ответното дружество е спряло плащанията си към молителя и към другите кредитори на датата 12.01.2010 г., и с цялостното икономическо състояние на дружеството, изследвано с помощта на съдебно – икономическите експертизи. Като се е позовал на констатациите в експертните заключения, че през цялата 2010 г. [фирма] не е осъществявало търговска дейност, не е реализирало приходи и в края на годината е отчело загуба от дейността на стойност 15 000 лв.; че след проведена през 2010 публична продан на базата в [населено място], заедно с резервоарите за пропан – бутан, дружеството е останало без активи, необходими за извършване на присъщата му търговска дейност; че изчислените въз основа на баланса към 31.12.2010 г. коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност са отрицателни величини – 0.50, коефициентът за финансова автономност е изключително нисък – 0.25, коефициентът за задлъжнялост е много висок – 3.93, а коефициентите за обща и бърза ликвидност само условно отговарят на числото 1.17; че голяма част от краткосрочните вземания на дружеството са с настъпила преди повече от 5 години изискуемост, което прави трудна и почти невъзможна събираимостта им /с оглед предвидената в закона петгодишна погасителна давност/; съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че ответникът – длъжник е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ, считано от 12.01.2010 г., което съставлява основание по чл.607а ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Твърдението на молителя за свръхзадълженост на длъжника е преценено като недоказано, а молбата по чл.625 ТЗ в тази част – като неоснователна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първата група въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не попадат в приложното поле на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място, въпросите са относими изцяло към процесуалните действия на първоинстанционния съд, извършени в хода на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Евентуалните пороци на тези действия са от значение за правилността на първоинстанционното решение, а тя не е предмет на касационна проверка. На второ място, нито един от въведените с изложението процесуални въпроси не е поставян за разглеждане пред въззивния съд и по тази причина не е намерил отговор във въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл по основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в очертаните от чл.269 ГПК предели на въззивна проверка и доколкото не е бил сезиран от страните с оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила по чл.131 ГПК и чл.146 ГПК, постановеното от него решение не съдържа изводи по приложението на посочените процесуални разпоредби. След като не са рефлектирали върху формирането на решаващите изводи на въззивната инстанция за наличие на предвидените в чл.608 във вр. с чл.607а ТЗ предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на ответника – длъжник, поставените от касатора въпроси не могат да бъдат подведени под общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поради това и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е безпредметно да се обсъжда дали същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е и въпросът „относно приложението на чл.183 ГПК”, който се припокрива с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е основал решението си на писмени доказателства във вид на заверени ксерокопия, чиито оригинали не са представени от молителя въпреки задължаването му с нарочно определение по чл.183 ГПК. По същността си въпросът съставлява касационен довод по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалната разпоредба на чл.183 ГПК. Правилността на решението не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, поради което дори да е извършено, нарушението на чл.183 ГПК не може да бъде отнесено към общото основание чл.280, ал.1 ГПК, за да се допусне по повод на него касационно обжалване на въззивния акт.
Освен изложените съображения, във връзка с искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.183 ГПК трябва да се има предвид и следното : Въззивният съд е основал изводите си за съществуване на твърдените в молбата по чл.625 ТЗ изискуеми парични вземания не само на данъчните фактури, изготвени на базата на непредставените в оригинал първични счетоводни документи за извършени доставки на газ пропан – бутан, а и на констатациите в заключенията на съдебно – счетоводните експертизи за надлежно осчетоводяване на доставките в търговските книги на длъжника. Обстоятелството, че ответникът – длъжник е отразил в счетоводните си регистри количествата и стойността на получените доставки, и съответствието между счетоводните записвания и съдържанието на фактурите, респ. на първичните счетоводни документи, са мотивирали съда са приеме за установени по несъмнен начин вземанията на молителя за цената на доставените суровини. При тези данни не би могло да се приеме, че непредставянето на оригиналите на първичните счетоводни документи е рефлектирало върху решаващите изводи за съществуване на вземанията по чл.608, ал.1 ТЗ, респ. че процесуалните действия на въззивния съд по приложение на чл.183 ГПК са обусловили положителното произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Същевременно, доколкото изводите на съда за съществуване на вземанията не са основани само на непредставените в оригинал счетоводни документи, не е налице противоречие между въззивното решение и практиката в представеното от касатора решение № 1515/05.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2000 г. /постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г./, в което е прието че неизпълнението на задължението за представяне на оригинала на запис на заповед, сочен за източник на претендирано парично вземане, съставлява основание по чл.101 ГПК отм./, аналогичен на чл.183 ГПК, за изключване на записа на заповед от доказателствения материал по делото и за отричане на самото вземане.
К. не е формулирал конкретен правен въпрос по повод на твърдението, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС в постановените по реда на отменения ГПК от 1952 г. решение № 1347/18.10.1999 г. по гр. д. № 622/1999 г., решение № 1222/11.10.1999 г. по т. д. № 501/1999 г. и решение № 7328.02.2005 г. по т. д. № 521/2004 г. Въпреки това, доколкото цитираните решения касаят приложението на чл.608 ТЗ и в изложението са наведени доводи за отсъствие на предвидените в нея предпоставки за обявяване на неплатежоспособност, в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящата инстанция приема, че са поставени въпросите за предпоставките, с които разпоредбата на чл.608 ТЗ свързва състоянието на неплатежоспособност, и за начина за доказване на неплатежоспособността.
Посочените въпроси са обуславящи за изхода на делото, но по отношение на тях не е осъществено изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – да се решават противоречиво от съдилищата. Противоречията в съдебната практика по приложението на чл.608 ТЗ са преодолени с формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обективирана в решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о. и др. В посочените решения е прието, че : Неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на търговеца – длъжник; Преценката дали длъжникът е способен да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки предполага изследване на цялостното му финансово – икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност; За обявяване на неплатежоспособността не е достатъчно съдът да се позове само на презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, според която спирането на плащанията сочи на неплатежоспособност, а е необходимо с помощта на съдебно – икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които съставляват показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност; В зависимост от това, дали показателите са положителни или отрицателни и дали тенденцията е към подобряване или към влошаване на резултатите от търговската дейност, съдът следва да се произнесе дали длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ и дали е налице основанието на чл.607а, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. Наличието на задължителна практика на ВКС по релевантните за изхода на конкретното дело правни въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с което касаторът е обосновал искането си за достъп до касация. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е съобразено изцяло с посочените разрешения, възприети от Върховния касационен съд в създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика. За това сочи обстоятелството, че въззивният съд е направил решаващия извод за неплатежоспособност на дружеството – длъжник след задълбочен анализ на неговото общо финансово – икономическо състояние, характеризиращо се с отрицателни и незадоволителни показатели за ликвидност и автономност, с ясно изразена тенденция към реализиране на загуба от търговската дейност и с обективно преустановяване на дейността към края на 2009 г.
По изложените съображения решението по т. д. № 98/2010 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 74 от 16.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 98/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :