О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №50345/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9267/06.7.2015 г., подадена от адв. Х. М. – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място], против въззивно решение №971/13.5.2015 г. по гр.д.№3575/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 6 състав, с което е потвърдено решение №3025/17.4.2014 г. по гр.д.№14140/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, I-6 състав, с което е отхвърлен предявения от [фирма] – [населено място], против Ч. Р. Б.“ ЕАД – С., иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, за реално изпълнение във връзка с договор за присъединяване на обекти към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ – ДПРЕМ 39698-61 от 15.10.2007 г., да бъде задължено [фирма] – С., да изкупи изградените от [фирма] – [населено място], съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа на обект – „К. к. Б.“, кв.14, пл.№167, [община], представляващи – нов единичен трафопост с електропроводи линии и ниско напрежение/СрН и НН/, като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. Прието е за безспорно, че между страните по делото е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 НПППЕЕПРЕМ, с който са уредени правата и задълженията на страните във връзка с присъединяването към разпределителната ел. мрежа на дружеството на собствения на присъединеното лице обект чрез изграждане на нов единичен трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение, които изградени съоръжения се поставят под напрежение след сключването на договор между лицата за прехвърляне на собствеността им, който договор за възмездно прехвърляне на собствеността присъединеното лице се е задължило на сключи, поради което договорът за присъединяване инкорпорира и предварителен договор за продажба на бъдеща вещ, при което изискуемостта на вземането на присъединеното лице от изграждането на съоръжението в хипотезата на чл.20, ал.5, т.5 НПППЕЕПРЕМ настъпва със сключването на окончателен договор. За този свой извод апелативният съд се е позовал на решение №247/27.02.2015 г. по т.д.№2952/2013 г. на ВКС, I т.о. и решение №7/04.02.2014 г. по т.д.№59/2013 г. на ВКС, II т.о., и двете постановени по реда на чл.290 ГПК. От посочените решения е видно, че вземанията на присъединяваното лице за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа, не е изискуемо на основание договора за присъединяване само с изграждането на обектите и преди присъединяваното лице да изпълни задължението си, нормативно уредено в чл.20, ал.7 от Наредба №6/2004 г. и уговорено със сключения от страните по делото договор за присъединяване, т.е. да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за присъединяване, след като представи изискуемите се изграждането им документи, съгласно чл.22 от Наредбата. Въззивната инстанция е стигнала до краен, решаващ извод, че отказът на разпределителното предприятие да плати стойността на съоръженията за присъединяване, претендирана само въз основа на договора за присъединяване, и без страните да са сключили договор за изкупуване на съоръженията е основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Налице ли са неуредени права относно собственост, вещно право на строеж или сервитути върху терена, върху който е разположен процесния обект, при наличието на въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединявания обект, имайки предвид разпоредбата на чл.23 НПППЕЕПРЕМ ?, 2. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила при квалифициране на предявения от ищеца иск ? и 3.Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.195, ал.1 , предл. второ, вр. с чл.162 ГПК в противоречие със задължителната практика/т.3 на ТР №1/2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК/ по отношение на събиране на размера на вземането от ищеца ? Сочи се съдебна практика но чл.290 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос е неотносим към изводите на въззивната инстанция, включително и с препратката по чл.272 ГПК. Липсва произнасяне на въззивната инстанция по него.
Вторият и третият от поставените въпроси са относими към правилността на въззивния съдебен акт, а и не корелират с мотивите на апелативния съд. От друга страна, представените с касационната жалба решения по чл.290 ГПК не само, че не са в противоречие с обжалвания съдебен акт, но и съответстват с изводите му.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационното производство съдът намира, че такива не му се дължат. Макар и поискани с отговора на касационната жалба, по делото липсват доказателства за тяхното извършване, както и отбелязване в отговора за тяхното представяне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №971/13.5.2015 г. по гр.д.№3575/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 6 състав, по касационна жалба, вх.№9267/06.7.2015 г., подадена от адв. Х. М. – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – С., за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: