О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр. София, 02.12.2013г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 6789 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, изходяща от адв. С. К. в качеството й на процесуален представител на [фирма], срещу определение на Русенски окръжен съд №557 от 14.06.2013г. по в.гр.д. № 1387/2012г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е допуснато изменение на постановеното по делото решение №170 от 12.03.2013г. в частта за разноските като Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж., е осъдена да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на сумата 940лв. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че въззивната инстанция неправилно е приела, че заплатеното от [фирма] адвокатско възнаграждение в размер 1880лв. е прекомерно; че неправилно като база за изчисляване на минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивният съд е съобразил удостоверението за данъчна оценка на имота №[ЕГН] от 20.06.2012г.,съгласно което същата е в размер 7888,70лв. към дата 20.06.2012г., а не удостоверение №[ЕГН] от 28.06.2012г., съгласно което данъчната оценка е 9425,50лв. към дата 28.06.2012г.;че присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното дължимо възнаграждение по наредбата. Искането е претенцията за разноски да се уважи в пълен размер.
Ответната по частната жалба страна – Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж., взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съображенията за това са следните:
С определение от №557 от 14.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 1387/2012г. в производство по чл.248 ГПК, Р. е допуснал изменение на постановеното по делото решение №170 от 12.03.2013г. в частта за разноските като е осъдил Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж., да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на сумата 940лв. За да постанови този резултат съдът е констатирал своевременно заявено от страната искане за присъждане на разноски, благоприятния за молителя резултат и доказателствата по делото за реално сторени разноски в процеса – заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1880лв. Във връзка с направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът е приел последното за основателно и е счел, че в полза на молителя следва да се присъдят половината от реално сторените разноски в размер 940лв. Обосновал е извода си с това, че съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на иска, съответна на данъчната оценка на процесния имот в размер 7888,70лв., минималният размер адвокатско възнаграждение е 565,55лв.; че предмет на производството, в което са сторени разноските, съгласно отменителното решение на ВКС №299 от 19.12.2012г. по гр.д.№587/2012г. е единствено произнасяне по искането на ищеца по чл.431 ал.2 ГПК/отм/ ,респ. чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба на имота, а решението в частта на произнасянето по иска по чл.108 ЗС е влязло в сила; че е проведено само едно заседание, в което молителят не е изпратил процесуален представител, а е представил писмено становище.
Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е основателно, е правилен и обоснован. Подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. В процесния случай молителят е установил с надлежен документ сторения разход от 1880лв., представляващ заплатено адвокатско възнаграждение.
Спорен е въпросът дали така заплатеното възнаграждение е прекомерно и подлежи ли на намаляване съобразно искането на насрещната страна, което в процесния случай е направено едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, счита, че с обжалвания акт съдът недопустимо се е произнесъл по възражението за прекомерност. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания следва от разпоредбата на чл. 81 ГПК. Това е и крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставки за намаляването му.
В случая частният жалбоподател своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото. До приключване на устните състезания ответникът по жалбата не е възразил срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение последният е релевирал едва в отговора си на молбата на настоящия жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Развилото се по тази молба производство е самостоятелно. С постановяване на съдебния акт по съществото на спора, производството пред съответната инстанция приключва. Молбата по чл. 248 ГПК не възстановява висящността му, което налага извода, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено за пръв път с подадения от другата страна отговор вече е било преклудирано. От това следва, че съдът не е имал основания да обсъжда въпроса прекомерно ли е заплатеното адвокатско възнаграждение и като е приложил разпоредбата на чл. 78, чл. 5 ГПК, е допуснал съществено процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /като например в производство по чл. 288 ГПК когато не се допуска касационно обжалване/, какъвто процесният случай не е, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.
Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател са основателни. Възражението за прекомерност е направено извън срока за предявяването му, поради което и не следва да бъде разглеждано, а в полза на молителя се дължи репариране на сторените във въззивното производство разноски в пълния размер от 1880лв. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж., да заплати на [фирма] допълнително сумата 940лв. деловодни разноски, направени в производството по в.гр.д.№ 1387/2012г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: