О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1750/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. А. А. чрез пълномощник адв.М. С.-С. срещу решение №1/05.01.2015 г. по гр.д.№303/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали.
Ответникът по касационната жалба”В и К”-ООД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт В. Г., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение №133/21.10.2014 г. по гр.д.№ 251/ 2014 г. на Районен съд-Момчилград. С него са отхвърлени предявените от ищеца- касатор в настоящото производство, искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнението му извършено с акт № 14/21.05.2014 г. на работодателя , въз основа на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ и отмяната му , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик външно В и К”и за заплащане на обезщетение въз основа на чл.225 ал.1 КТ в размер на 3 038 лв. за времето през което е останал без работа,като неоснователни. Присъдени са и разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е посочил,че в исковата молба са въведени доводи за незаконност на уволнението, изразяващи се в липса на мотиви защо е прекратен именно трудовият договор на касатора и че направеният подбор е бил незаконосъобразен, като проведен в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона. Едва в заключителното писмено становище са наведени доводи ,че в подбора не са участвали всички работници,чийто длъжности включват сходни и близки трудови функции,неправилно най-много точки се давали за образователна степен,каквато не се изисквала за длъжността, че нямало съответствие между образователната степен и законовия критерий „по-висока квалификация”,че в критериите липсвал показател ниво на изпълнение на работата и не били посочени в неговия формуляр за оценка конкретни обстоятелства въз основа на които тя е образувана.Въззивният съд е приел,че всички тези доводи са преклудирани, като заявени едва в хода на устните състезания, а не с исковата молба и въпреки преповтарянето на повечето от тях във въззивната жалба не следва да бъдат осъждани. Посочил е, че следва да се обсъждат единствено въведените с исковата молба твърдения за липса на мотиви защо се прекратява именно трудовото правоотношение на касатора. Намерил е този довод за неоснователен,тъй като в акта за прекратяване е посочено,че договорът се прекратява на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ във връзка със съкращаване длъжността „водопроводчик външно В и К” и след извършен по реда на чл.329 КТ подбор.Направил е извод,че това съдържание е достатъчно и не обуславя извод за незаконосъобразност. Относно твърдението за опорочаване на процедурата по подбор е посочил,че в исковата молба не се съдържа твърдение в какво конкретно се изразява нарушението, по същество липсва довод по който съдът да следва да се произнесе, а заявените впоследствие твърдения са преклудирани.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя следния правен въпрос:
-упражнено ли е надлежно правото на оспорване на уволнение,поради съкращаване на щата и проведения подбор по чл.329 ал.1 КТ, ако без да сочи конкретни факти в исковата молба,ищецът твърди,че процедурата по направения подбор по чл.329 ал.1 КТ е опорочена, тъй като е проведена при нарушение на материалните и процесуалните изисквания на закона,че резултат от тази процедура е издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение.Твърди,че в повечето случаи уволненият работник може да узнае конкретните факти едва с отговора на исковата молба или в съдебно заседание и поради това те не могат да бъдат посочени в исковата молба.
С въпроса не може да бъде обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото той свързан с правилността на постановения съдебен акт и преценката на въззивния съд дали искът е основателен.
Следващият въпрос е:
-противоречи ли задължителната съдебна практика ,обективирана в решение по гр.д.№1919/2010 г. и по гр.д.№775/2011 г. на ВКС, ІV г.о. на ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГК. Следва анализ на решението по гр.д.№775/2011 г. на ІV г.о. ,което според касатора противоречи на цитираното ТР и на решението по гр.д.№1038/2013 г. на ІІІ г.о.Така поставеният въпрос е извън компетентността на настоящия съдебен състав и извън предмета на делото, нито е обуславящ правните изводи на въззивния съд.
Последният поставен от касатора въпрос е:
– ако се приеме извода на въззивния съд,че не могат да се разглеждат и обсъждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска и които не са предявени с исковата молба, трябва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд като недопустимо. Въпросът също не е обуславящ изводите на въззивния съд и се отнася до правилността на първоинстанционното решение.
Липсва и аргументация относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на спора и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1. Не е обосновано и допълнително основание – проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Не е изложена каквато и да било аргументация,свързана с допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1/05.01.2015 г. по гр.д.№303/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: