1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
ГР. С., 16.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №263/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Ч. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1709/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен искът на Т. М. срещу касатора по чл.45 от ЗЗД – на ищеца са присъдени 24 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, нанесени му при ПТП на 18.12.06 г., причинено по вина на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос за справедливостта като критерий по чл.52 от ЗЗД въззивното решение противоречи на 2 решения на ВКС без задължителен характер, които прилага. От значение за спора и за точното прилагане на закона според касатора са въпросите: при определяне на обезщетението следва ли да се отчетат инфлационните процеси и цялостната икономическа обстановка в страната, както и средният паричен еквивалент на присъжданите в подобни случаи обезщетения; следва ли ответникът да носи отговорност за усложненията на здравето на ищеца, възникнали от общото му влошено здравословно състояние, без връзка с травмите от ПТП; води ли съпричиняването на вредата от трето лице до намаляване на отговорността на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В. съд е приел, че предпоставките за отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД се установяват от влязлото в сила решение на наказателния съд в производство по чл.78а от НК, което е задължително за гражданския съд относно обстоятелствата по чл.300 от ГПК. С решението ответникът е признат за виновен и му е наложено административно наказание за нарушаване на правилата за движение при управление на л.а. и нанасяне на средна телесна повреда на пътуващия в друг автомобил ищец.
При определяне размера на обезщетението на пострадалия, въззивният съд е преценил характера на получените увреждания – счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата и счупване на срамната и седалищна кост в дясно, с разкъсване на лонното съчленение, довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник. Отчел е трайния характер на вредоносните последици, продължителното лечение, част от което при постелен режим, значителните болки / вкл. остатъчните при движение, за които е необходим непрекъснат лекарски контрол/ и неудобства в бита и ежедневието на пострадалия. При отчитане на необходимата причинно-следствената връзка с вредоносното деяние като елемент от състава на чл.45 от ЗЗД, е присъдил обезщетение само за доказано настъпилите вследствие на ПТП вреди / изключен е тромбофлебитът на ищеца, поради недоказана връзка с травмата при ПТП и обезщетението е намалено с 1000 лв./.
Или обезщетението за неимуществени вреди е определено въз основа на конкретните обстоятелства по случая, както е указано в ППВС №4/68 г. Там е посочено, че справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с изследване на тези обстоятелства. Така са определени и обезщетенията в приложените решения на ВКС. Различните конкретни обстоятелства във всеки от случаите водят до различни по размер обезщетения, без това да сочи на противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Моралните вреди са индивидуално определяеми, а присъденото обезщетение следва да възмездява действително претърпените от пострадалия болка и страдание. Принципът за пълно обезщетяване на вредите е определящ и и във връзка с него се преценяват покупателната способност на парите и икономическата обстановка към момента на настъпване, но и на понасяне на вредите / Р №2/95 г. на ППВС/.
В решението на наказателния съд по 78а от НК е прието, че увреждането на ищеца е причинено в съпричинителство от ответника и трето лице – водач на автомобила, в който пътувал ищецът. В. съд е приел, че въпросът за съпричиняването на вредите от третото лице може да се разреши в спор на ответника с него по чл.127 от ЗЗД, но не и по иска на пострадалия. Пострадалият може да търси пълна обезвреда от всеки от съпричинителите, които отговарят солидарно. Приетото е в съгласие с ТР №88/62 г., където е посочено: При съпричиняване на вредите от няколко лица е предвидена в чл.53 от ЗЗД солидарна отговорност за целия размер на вредите, т.е. и за оня размер, който не е в причинна връзка с поведението на всеки от съпричинителите. В чл.127 от ЗЗД обаче е предвидена възможност отговорността им да се приведе в съответствие с причинната връзка между поведението им и размера на вредите, последица от това поведение.
Общото заболяване на ищеца тромбофлебит не се намира в причинна връзка с деянието на ответника и затова не е обезщетено на осн. чл.45 от ЗЗД /съответстващата му сума е изключена от размера на обезщетението/, както е указано в ППВС №7/59 г.и №4/68 г.
Поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Наличието й по въпросите изключва предпоставките по т.3 от с.р., разяснени по съдържание в ТР №1/10 г.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1709/10 г. от 4.10.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: