4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№762
София, 14.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 514/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. А., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2011 от 21.10.2015 г. по в.т.д. № 3710/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено постановеното от Окръжен съд – Монтана решение по т.д. № 223/2013 г. за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 и чл.170 ЗЗД за обявяване за нищожна сделката за учредяване на договорна ипотека върху поземлен имот № 343023 в землището на [населено място], подробно индивидуализиран в решението.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се липсата на валидна воля за сключване на договора за ипотека, предвид липсата на конкретизация на обезпеченото вземане в даденото пълномощно на лицето, представлявало ипотекарния кредитор при сключване на договора, както и нищожност поради неспазване на изискванията по чл.167, ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени оплакванията и доводите, поддържани в жалбата, с цитирана съдебна практика, попадаща в обхвата на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване поради липса на мотивирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел, че сключеният от Г. Б., в качеството му на пълномощник на [фирма], договор за ипотека не надхвърля обема на представителната власт на пълномощника и не е недействителен поради липса на съгласие и представителна власт. Съобразена е обективираната в пълномощното воля на упълномощителя, подробно анализирана от решаващия състав.
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция за неоснователност на иска за нищожност на ипотечния договор поради липса на данни за обезпеченото вземане. Изразено е становище, че в сключения на 03.05.2011 г. договор за ипотека върху недвижим имот са посочени конкретните сделки, породили задълженията на длъжника, техният общ размер, както и падежът на задълженията, с което обезпечените вземания са определени по начин, позволяващ конкретизацията им.
За неоснователни са счетени твърденията на ищцовото дружество за обезпечаване на несъществуващи вземания, по съображения относно действието на ипотеката спрямо ищеца – последващ приобретател на ипотекирания имот, както и във връзка с влязлата в сила заповед за изпълнение срещу ипотекарния длъжник и съответно преклудирането на възраженията, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, предмет на тази заповед.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС формулирането на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил изхода по делото, е задължение на касатора. При произнасяне по допускането на касационно обжалване ВКС не може да извежда въпроси въз основа на доводите в касационната жалба, които в случая са изцяло възпроизведени и в представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Изложението е депозирано в изпълнение на дадените, от администриращия жалбата съд, указания за отстраняване на констатирани нередовности на жалбата, вкл. и за обосноваване приложното поле на касационно обжалване – посочване на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, както и за обосноваване на допълнителните предпоставки по т.1, т.2 или т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК и съответно за посочване/представяне на практика на съдилищата. При изпълнение на тези подробни и конкретни указания, касаторът не е съобразил различието между основанията за достъп до касация от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между тези основания, като е акцентирано и върху недопустимостта да се преценява законосъобразността на правните изводи на въззивния съд в рамките на производството по селекция на касационните жалби. Даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване на цитираните процесуалноправни норми не е съобразено от касатора при изготвяне на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е видно от съдържанието му и идентичността му с касационната жалба.
Констатираната липса на изрично формулирани правни въпроси, попадащи в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, освобождава касационния съдебен състав от задължението да се произнася по допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, с оглед цитираните/представени от касатора съдебни актове.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 7 327 лева, съобразно приложения към отговора договор за правна помощ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2011 от 21.10.2015 г. по в.т.д. № 3710/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „Б. 91” О. сумата 7 327 /седем хиляди триста двадесет и седем/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: