О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№763
гр. София, 23.10.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.д. № 5069 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №1948 от 18.03.2014г., подадена от [фирма] чрез адв. Т.Х. срещу разпореждане №413 от 21.02.2014г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№599/2013г. С това разпореждане е върната подадената от [фирма] касационна жалба вх.№ 1269/19.02.2014г. /подадена по пощата на 18.02.2014г./ срещу постановеното по делото въззивно решение №540 от 25.11.2013г., поради просрочие.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на разпореждането и се иска отмяната му. Излагат се доводи , че въззивното решение не е връчено редовно на дружеството, тъй като получилата съдебните книжа С. А., макар и служител на дружеството не е била упълномощена и служебните й задължения не включват права да получава съдебни книжа и кореспонденция на дружеството. Поддържа се също, че след като дружеството има процесуален представител, препис от решението е следвало да бъде връчен на посочения съдебен адрес чрез адвоката.
Ответните страни А. Г. С., Л. Г. П., Ю. Ваник Л. – Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т. чрез адв.Д. вземат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е разпореждане, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството е образувано по предявени от А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л. – Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т. срещу [фирма] [населено място] установителни искове за собственост на втори етаж от двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 253 кв.м. /бивш тъкачен цех/, както и ревандикационни искове за собственост на мястото, в което е построена същата сграда – УПИ ІХ-Безвредна промишленост, с площ от 1812 кв.м., в кв.76 по ПУП на [населено място]. С решение №450/02.12.2011г. по гр.д.№770/2010г. на Пещерския районен съд, исковете са били отхвърлени. Това решение е било потвърдено с решение №300 от 19.06.2012г. по гр.д.№314/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд. С решение № 108 от 10.07.2013 година по гр.д. №814 по описа за 2012г. ВКС, І ГО, е отменил въззивното решение и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По образуваното ново въззивно производство – в.гр.д. №599/2013г., е постановено решение №540 от 25.11.2013г. Против това решение от [фирма] е подадена касационна жалба вх.№ 1269/19.02.2014г. /подадена по пощата на 18.02.2014г./. С атакуваното разпореждане въззивният съд е постановил връщане на жалбата като просрочена. За да постанови този резултат е приел, че след като препис от решението е надлежно връчен на [фирма] по неговото седалище и адрес на управление при условията на чл.50 ал.3 във вр. с ал.1 ГПК на 07.01.2014г. чрез служител на дружеството София Г. А., то срокът за подаване на касационната жалба е изтекъл на 07.02.2014г. Предвид това е обосновал извод, че подадената на 18.02.2014г. жалба е просрочена.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
Съобщението за изготвено решение, съгласно чл. 38 и чл. 39 ГПК, се връчва на страната на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице – съдебен адресат, на когото да се връчват съдебните книжа или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или пълномощника. Като е предвидил възможността съдебните книжа да се връчат на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната – процесуален представител по пълномощно да извършва необходимите правни действия, изискващи стриктно съблюдаване на специфичните процесуални правила. Ако страната изрично е заявила, че желае да получава съдебните книжа на адреса на процесуалния представител, неспазването на този начин за връчване на съдебните книжа на страната, съставлява нарушение на процесуалните и права. Обратното, когато страната има процесуален представител, но не е посочила точно кому да се връчват съдебните книжа – на адреса на управление на юридическото лице или на адреса на процесуалния представител, то действията на съда по връчването не могат да се тълкуват като нарушение, тъй като законодателят е вменил като основно задължение на съда да съдейства на страните да упражняват ефективно процесуалните си права в рамките на реализираната съдебна защита. В случая посоченият по делото адрес на ответника е неговото седалище и адрес на управление. В хода на първоинстанционното производство, първото въззивно производство и в производството пред ВКС дружеството е било представлявано от адвокат Т.. По делото липсват данни дружеството изрично да е заявило къде желае да получава съдебните книжа – по седалището и адреса на управление или на адреса на процесуалния представител. В хода на тези производства призовки и съобщения за изготвени съдебни актове са връчвани на страната както чрез адв. Т., така и на адреса на дружеството, чрез служители на последното, в това число и нееднократно чрез лицето С. Г. А. – счетоводител. В производството по в.гр.д. №599/2013г. пълномощията на адв. Т. са оттеглени и дружеството е упълномощило нов процесуален представител – адвокат Т. Х. от САК. Пълномощното е приложено на лист 16 от делото и в същото е посочен единствено постоянният адрес на Т. Х. по данни от личната й карта. Нито в това пълномощно, нито в друг документ по делото е посочен адрес на кантората на адвокат Х.. Въпреки това съдът е направил опит да връчи препис от съдебното решение на дружеството чрез адвокат Х. на единствения посочен в пълномощното адрес – постоянния й адрес по лична карта. Видно от отбелязването на длъжностното лице , същото е посетило адреса на трети, шестнадесети и двадесети декември 2013г., но не е намерило лице, на което да ги връчи. Едва след това с разпореждане от 03.01.2014г. въззивният съд е разпоредил съдебните книжа да се връчат на единствения посочен по делото адрес – седалището на дружеството. На 07.01.2014г. книжата са връчени на дружеството при условията на чл.50 ал.3 ГПК на служител, съгласил се да ги приеме със задължение да ги предаде. Уведомяването на дружеството по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК е допустимо и е редовно с оглед и на установената невъзможност за връчване на решението чрез упълномощения процесуален представител в лицето на адв.Х..
Ето защо, при данните по делото, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила приемайки, че връчването на обявлението за изготвено съдебно решение на адреса на юридическото лице е надлежно връчване на съдебни книжа и следва от този момент да тече срока за касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №413 от 21.02.2014г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№599/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: