3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 03.11.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2688 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез юрисконсулт М. Х., срещу въззивно решение № 138/11.04.2016 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 117/2016 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, присъдена сума от 185,37 лв. – неплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, както и съдебноделоводните разноски, присъдени по тези претенции.
Касаторът [фирма] излага доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост в извода на въззивния съд за момента, в който работодателят е узнал за дисциплинарното нарушение на Б. Г. и неточно приложение на материалния закон – чл. 194 ГПК. Претендира направените разноски в касационното производство.
Насрещната страна Б. К. Г., чрез адвокат П. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта й относно иска с цена 185,37 лв., като изключена от касационен контрол – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и в тази част следва да бъде върната, а касационното производство – прекратено.
В останалата част, касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение, с което е потвърдено това на първата инстанция за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение на Б. Г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяването му на работа, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн чл. 344, ал. 3 КТ, както и разноските, присъдени по тези искове.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са в трудово правоотношение, като Г. е наказан от работодателя с дисциплинарно уволнение поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Въззивната инстанция приела за установено, че наказанието е наложено след изтичане на пределния едногодишен срок по чл. 194 КТ, поради което заповедта е незаконна.
В изложението към касационната жалба няма ясно поставен правен въпрос във връзка със съображенията на въззивния съд, поради които исковете са уважени. Касаторът не спори, нито изразява несъгласие относно извода на въззивния съд за установената датата на извършване на нарушението. В касационната жалба се твърди основно, че наказанието било наложено в рамките на два месеца от надлежното му узнаване.
Всичко това, разбира се, няма никакво отношение към пределния едногодишен срок по чл. 194 ГПК, при който от значение е единствено момента на извършване (не на узнаване) на нарушението и съответно датата на уволнението. В изложението, както стана ясно, няма поставен ясен правен въпрос. Страната е посочила съдебни актове, като е коментирала съображенията на съдилищата относно това кой е субект на дисциплинарна власт, кога и как се установява узнаването на нарушението от субекта на дисциплинарна власт. Дори да се приеме, че касаторът е повдигнал правният въпрос за момента на узнаване от органа, разполагащ с дисциплинарна власт за извършване на дисциплинарно нарушение от работник/служител, то той е без значение за постановения резултат. В конкретния случай, без значение е кога работодателят, който и да е той – физическо лице или юридическо лице – чрез свой служител, е узнал за нарушението, след като, както вече стана ясно, наказанието е наложено след изтичане на пределния едногодишен срок, за който е от значение моментът на извършване на деянието – действие или бездействие. Известно е, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ се намират помежду си в определено съотношение, изразяващо се в „поглъщането“ на двумесечния срок от пределния едногодишен срок. В тази връзка, пропускането на едногодишния срок, считано от извършването на нарушението, погасява дисциплинарната отговорност на служителя, дори и двумесечният срок от откриване на нарушението все още да не е изтекъл.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, нито подобни доказателства са посочени като приложение към отговора на касационната жалба. Представянето на списък по чл. 80 ГПК не доказва нито вида, нито размера на направени от страната съдебноделоводни разноски, както изрично е указано и в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Списъкът по чл. 80 ГПК има значение единствено за допустимостта на производството по чл. 248 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от [фирма], чрез юрисконсулт М. Х., срещу въззивно решение № 138/11.04.2016 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 117/2016 г. в частта, по иск за сумата 185,37 лв. – неплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, както и съдебноделоводните разноски, присъдени по тази претенция, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2688/2016 г. на ВКС, IV г.о.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 138/11.04.2016 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 117/2016 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и съдебноделоводните разноски, присъдени по тези претенции.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в частта по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: