4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
Гр.София, 16.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3733 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 3263/28.07.14г., постановено по гр.д.№ 235/14г. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 17/03.01.14г. по гр.д.№ 681/13г. на Разложкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 24359.72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, ведно със законната лихва от 29.03.13г. и 1490.98лв. – обезщетение за забава за периода от 24.08.12г. до 29.03.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС на застрахования собственик на лек автомобил марка „Лексус” за причинени вреди при ПТП на 11.09.11г. Вредите са настъпили поради попадане на автомобила в необозначена и необезопасена канализационна шахта на пътното платно на път B. 2190, чийто собственик е [община] съгласно чл.3, ал.1, т.1 ЗОС. Изложени са съображения, че управител на пътя е кметът на съответната община (чл.19, ал.1, т.2 ЗП); управлението включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, включително поддръжката на пътя (чл.19, ал.2, т.3 ЗП) с цел безопасно движение (пар.1, т.14 ЗП); общината отговаря за изграждането и поддържането на пътното платно в изправно състояние (чл.31 ЗП), а „препятствие на пътя” е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предметите, които се намират на пътя (пар.1, т.19 ППЗДвП). Решаващият състав е счел, че в резултат на бездействието на общината по изпълнение на законоустановените й задължения на застрахования собственик на МПС са причинени вреди, поради което е уважен регресният иск на застрахователя по чл.213, ал.1 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът е поставил четири въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос е „Допустимо ли е да се ангажира отговорността на общината по чл.50 ЗЗД, тогава когато вредата е причинена не от пътя, собственост на общината като вещ, не от пътя като зле или лошо поддържана вещ, а от вещ или липсата на такава вещ или съоръжение, собственост на трето лице?”. Поставеният въпрос не е от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд. Отговорността на общината не е ангажирана по реда на чл.50 ЗЗД, както и не е прието, че вредите са причинени от вещ (пътя). Вредите са резултат на неизпълнение на задълженията на общината по чл.31 ЗП да ремонтира и поддържа пътното съоръжение, изразяващи се в бездействие, поради което на пътното платно е създадено препятствие.
Вторият въпрос е „Допустимо ли е при претенция по чл.50 ЗЗД самостоятелно търсене на отговорност от собственика на вещта, причинила вредата, или е задължително конституиране на лицето, под чийто надзор се намира вещта и обратното?”. Както бе посочено, отговорността не е ангажирана по реда на чл.50 ЗЗД, а останалата част на въпроса е свързана с развит довод, че солидарната отговорност (на собственика и на лицето, под чийто надзор се намира вещта) изключва самостоятелното търсене на отговорност от всяко от тези лица. Тези доводи са несъвместими както с характера на солидарната отговорност, при която кредиторът може да иска изпълнение от всеки от солидарните длъжници (чл.122 ЗЗД), така и с процесуалните правила относно другарството в процеса и допустимостта на иска.
Третият въпрос, свързан с довод за отпадане на отговорността на общината при виновно действие на трето лице (движение с превишена скорост), не следва да бъде коментиран от правна страна, тъй като по делото е било безспорно установено, че водачът е управлявал лекия автомобил с разрешената на пътя скорост за движение.
Четвъртият въпрос касае назначаването на ново вещо лице или изслушване на три вещи лица при сложност на делото от фактическа страна и при оспорване на заключението. Оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила са разгледани от въззивната инстанция в определение от 15.04.14г. Съдът е приел, че липсва оспорване на констатациите на вещото лице. От друга страна, касаторът въвежда довод за неправилност на решението, която не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване. Въпросът не изисква тълкуване на конкретна процесуална норма и няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (по въведеното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК), тъй като се решава за всеки конкретен случай с оглед на обстоятелствата по спора и предприетите от страните процесуални действия.
По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.
По разноските. Касаторът следва да заплати на ответника разноски за адвокат съгласно договор от правна защита и съдействие, фактура от 08.10.14г. и извлечение от банкова сметка в размер на 1648.02 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3263/28.07.14г., постановено по гр.д.№ 235/14г. от Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1648.02 лв. (Хиляда шестстотин четиридесет и осем лв. и 02 ст.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.