О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
С., 17.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 933/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Х. Градинарски, против решение № 297 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 2622/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е оставено в сила решението от 14.07.2009 г. по гр.д. № 164/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Ц. С. С. иск по чл. 322 ал. 1 ГПК /отм./ за заплащане на сумата 47364,85 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 306/2007 г. на Разложкия районен съд, и са присъдени разноски на ответника.
Ответникът Ц. С. С., чрез пълномощника му адв. П. Щ., изразява становище в писмен отговор за липса на основание за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по няколко съществени материалноправни и процесуални въпроси от значение за делото, решението е постановено в противоречие със законовите разпоредби, по предмета на спора липсва константна съдебна практика на ВКС, въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението не са формулирани конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, касае приложението на правна норма, която е неясна, непълна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика, или са налице обстоятелства, налагащи промяна на установена практика- в този смисъл е т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се направи преценка за твърдяната липса на практика, когато не е изложен нито един конкретен правен въпрос. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски не следва да се присъждат на ответника, тъй като няма доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 2622/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: