5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 03.11.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2361 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Р. А., чрез адвокат Е. В., срещу въззивно решение № 165/05.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10943/2015 г.
Касаторът М. А. твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на претенциите. Моли за присъждане на направените разноски по делото във всички инстанции.
Насрещната страна „Б..“ /Б./ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Н. С., отговаря в срока в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационно обжалване не следва да се допуска. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на М. Р. А. за отмяна на заповед за уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 221, ал. 2 КТ, за възстановяване на сумата 1 200 лева.
За да се постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово правоотношение, като А. е наказан от работодателя с дисциплинарно уволнение поради неспазване на конкретни технически и технологични правила, което довело до уронване доброто име на предприятието и финансови загуби за дружеството-работодател. Прието е, че служителят не е положил дължимата грижа на добрия служител, а именно – не се уверявал в самоличността и правомощията на лицата, подписвали договори от името на корпоративни клиенти на работодателя. Въззивният съд установил, че А. е запознат с правилата на работа и задълженията си, включително, че има задължение да се уверява в представителната власт на лицата, подписващи договори от името на корпоративни клиенти на БТК. Посочено е, че не е необходимо технологичните правила, при които се осъществяват трудовите функции непременно да са писмени, за да е налице съставомерност на нарушението по чл.187, т.3, предл.2 от КТ.
Като краен извод, съставът на въззивния съд намерил, че уволнението от 10.11.2014 г. е законосъобразно – заповедта съдържа необходимите реквизити, извършването на деянията, посочени в нея, е установено и те съставляват нарушения на трудовата дисциплина, за което съответно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебноделоводните разноски по делото.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с това, че съдът неправилно приел, че служителят има задължение да проверява самоличността и представителната власт на лицата, които подписват договори от името на корпоративни клиенти на БТК, че са причинени имуществени вреди на работодателя, че неправилно било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на служителя. Безспорно, горното не съдържа какъвто и да е правен въпрос, а за допускане на касационно обжалване такъв следва да бъде ясно посочен, както и какво е отношението му към съображенията на въззивния съд, поради които е достигнал до крайния резултат по делото, а още и твърдения за наличие на някое от допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Несъгласието с изводите на съда само по себе си не може да обоснове допускане на касационно обжалване и е неотносимо в процедурата по чл. 288 ГПК.
Във втората част на изложението са поставени четири въпроса, които се припокриват. Обобщени и уточнени от състава на ВКС те са следните: съставлява ли дисциплинарно нарушение неспазването от страна на служителя на техническо или технологично правило, което не е надлежно описано от обективна и субективна страна нито в трудовия договор, нито в който и да е от вътрешните актове на работодателя; може ли въззивният съд да приеме, че на работодателя са причинени имуществени вреди, без съставен акт за начет, протоколи за инвентаризация и др., съгласно чл. 203-211 КТ; допустимо ли е да се налага дисциплинарно уволнение в контекста на чл. 189, ал. 1 КТ на служител, който до този момент е имал отлична оценка, липсват предходни дисциплинарни нарушения, не са установени имуществени вреди по предвидения в закона ред и нарушението е квалифицирано от работодателя като неумишлено.
Въпросите са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ.
По въпроса дали е допуснато дисциплинарно нарушение при неспазване на технологични правила, които изрично писмено не са разписани, касаторът се обосновава на решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, IV г.о., в което той не е разгледан – нито в отговора по чл. 290 ГПК, нито в мотивите при разглеждане на касационните основания. С касационното решение е дадено тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ относно мотивите на заповед за уволнение, като по същество е прието, че в заповедта за уволнение нарушението не е било ясно индивидуализирано от обективна страна.
От друга страна, ясно е и няма никакво съмнение, че техническите или технологични правила, дори и да не са в писмена форма, са елемент от съдържанието на трудовата дисциплина. Те представляват указания относно начина, по който уговорената работа следва да бъде изпълнявана. Всяко отклонение от тези предписания – при условия на пряк умисъл или небрежност, е проявление на неполагане на дължимата грижа според абстрактния модел на добрия работник.
Не се установява и противоречие по въпроса за начина на установяване на последиците за работодателя от дисциплинарното нарушение – в частност имуществените. В решение № 131/22.06.2011 г. на ВКС, III г.о. съдът се е произнесъл по възражение за прихващане на ответника-работодател с насрещно задължение на ищеца-работник, определено със заповед по чл. 203, ал. 1 КТ. Отделно, в това решение съдът изобщо не се е и занимавал с установяването на имуществена отговорност на работника, защото е приел, че рекламационното производство се е развило при липса на трудово правоотношение.
В решение № 379/23.05.2013 г. на ВКС, III г.о. съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимост на заповедно производство по чл. 410 ГПК, съответно на установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 и чл. 415 ГПК, за липси на стоковоматериални ценности по чл. 207 КТ. Това решение също няма нищо общо с доказване на последиците, включително на причинени имуществени вреди на работодателя от дисциплинарното нарушение на служителя, което не е равнозначно на търсене на имуществена отговорност на работника или служителя. Няма никакво съмнение, също така, че за установяване на фактите във връзка с последиците за работодателя от нарушението, се прилагат общите правила за доказателствените средства по ГПК, като ограничението на гласните е до хипотезите на чл. 164 ГПК.
По въпроса, свързан с тълкуването на чл. 189 ГПК, няма никакви твърдения за осъществяване на някое от допълнителните основания в различните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, нито доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. От друга страна, нормата е ясна, не създава противоречия при тълкуването, като не се установява отклонение в прилагането й; налице е многобройна и непротиворечива практика на ВКС, включително задължителна, като няма основание за изоставянето или поправянето й. Изброените от касатора във въпроса обстоятелства са само част от тези, които следва да се вземат предвид при избор на дисциплинарно наказание и наличието им, само по себе си, не изключва възможността от налагане на най-тежката санкция.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото и направено в срок искане, касаторът следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията – юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 165/05.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10943/2015 г.
ОСЪЖДА М. Р. А. да заплати на [фирма], представлявано от изпълнителния директор А. Д., сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: