4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр.София, 30.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2266 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 56 от 11.2.2015 г., постановено по гр. д. № 950 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е отменено решение №44 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 237 по описа за 2014 г. на Районен съд-Етрополе и е постановено друго за отмяна на уволнението на Е. М. Ц., извършено със заповед № 26 от 24.10.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, за възстановяване на Е. М. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да и заплати 6 184,92 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно прилагането на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните по договора. По този въпрос е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 504 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1336/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Относно обявяването на недействителността на трудовия договор обжалваното решение противоречи на решение № 1129 от 23.05.1995 г. по гр. д. № 1214/1994 г. на ІІІ ГО на ВС.
3. За изискванията на чл.13, ал.1 и чл.40 от Закона за лечебните заведения към правно-организационните форми на лечебното заведение за осъществяване на извънболничната помощ по дентална медицина, които могат да доведат до обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор като основание за неговото прекратяване.
4. Относно липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по наведените от касатора фактически и правни доводи за приложението на чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
5. Може ли трудовият договор да бъде прекратен на всяко едно от възникналите различни прекратителни основания ?
Ответницата по жалбата Е. М. Ц. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на безсрочен трудов договор ищцата Е. М. Ц. е работила като стоматолог в здравната служба на [фирма] посредством регистрацията си от 12.12.2007 г. като лечебно заведение „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина”. В началото на 2013 г. щатната бройка за стоматолог е била съкратена и работодателят е предприел подготвителни действия по уволнението на ищцата, но не е получил необходимото заради заболяването и предварително разрешение от Инспекцията по труда. Едва тогава работодателят е отправил запитване до Регионалната здравна инспекция дали е правилна избраната правно-организационна форма за стоматологично обслужване на работниците и служителите. В отговор на запитването е получено писмо изх. № 39-01-231 от 17.10.2013 г., на което работодателят се позовава, за да обоснове обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на ищцата, послужила като основание за прекратяване на трудовия договор/чл.328, ал.1, т.12 от КТ/. Според касатора в това писмо се съдържа позоваване на разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.40 от Закона за лечебните заведения, които норми не позволяват ищцата да продължи стоматологичната си дейност по трудов договор като регистрирано лечебно заведение. Писмото на Регионалната здравна инспекция обаче няма твърдяното от касатора съдържание. В него се посочва само, че зъболекарят трябва да представи договора, с който работодателят му предоставя кабинета за ползване. В крайна сметка регистрацията на лечебното заведение е заличена със заповед № РД -22-256, която е издадена на 20.11.2013 г. – след прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в действителност е налице не посоченото в уволнителната заповед, а друго основание за прекратяване на трудовия договор-съкращение в щата, поради което е счел уволнението за незаконосъобразно и е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. При тези мотиви на въззивния съд първи, трети, четвърти и пети въпрос на касатора не са от значение за изхода на спора. Тези въпроси биха могли да се поставят, ако преди уволнението регистрацията на лечебното заведение на ищцата е била заличена. Едва тогава би могло да се обсъжда дали измененията в разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.40 от ЗЛЗ са представлявали обективна пречка ищцата да продължи да работи като стоматолог по трудов договор с предприятието, дали е налице това основание за уволнение наред със съкращението в щата, могат ли тези основания да се кумулират и длъжен ли е бил съдът да обсъди тези доводи на касатора. В случая обаче заличаването на регистрацията е настъпило след уволнението, поради което твърдяното от касатора основание по чл.328, ал.1, т.12 от КТ все още не е било осъществено. Последователността на фактите всъщност сочи, че работодателят недобросъвестно се е опитал да заобиколи разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ и да уволни ищцата без изискуемото от тази разпоредба предварително съгласие от Инспекцията по труда, което не е могъл да получи. Наличното основание/съкращаването в щата/ не е съвместимо с основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ и го изключва/в този смисъл- определение № 867 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 90/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
До заличаване на регистрацията на лечебното заведение трудовият договор с ищцата е бил действителен, поради което не е имало основание съдът служебно да прогласява такава недействителност и затова по втория въпрос няма противоречие между обжалваното решение и решение № 1129 от 23.05.1995 г. по гр. д. № 1214/1994 г. на ІІІ ГО на ВС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Е. М. Ц. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 11.2.2015 г., постановено по гр. д. № 950 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Е. М. Ц., ЕГН: [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв., разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: