.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
Гр.София, 22.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 643 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Х.” ООД, гр.София срещу определение № 688/11.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 662/10г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 130/08.03.2010г. по ч.гр.д.№ 588/09г. на Карнобатския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 400/01.09.2009г. на основание чл.415, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Г. Т. Т., гр.Карнобат оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобщението на първоинстанционния съд по чл.415, ал.1 ГПК е връчено на заявителя по реда на чл.51, ал.1 ГПК и същият в определения от закона срок не е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането, поради което правилно заповедта за изпълнение е била обезсилена. Уведомяването на заявителя е направено на посочен съдебен адрес на пълномощник – адвокат, чрез лице, чиито имена и качество са отразени в призовката.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпросите: “Кой може да получава съобщения от името на адвоката по делото?” и “Възможно ли е лице, което работи в същия офис, където се намира адвокатската кантора, но не е адвокатски сътрудник и не работи по трудов договор, да получава съобщение от името на упълномощения по делото адвокат?”. Тези въпроси са свързани с довода му, че адвокатските сътрудници по чл.21, ал.1 ЗА следва да са назначени по трудов договор, както и с твърдението му, че лицето, което е получило съобщението, не е вписано като адвокатски сътрудник.
Въззивият съд е приложил нормата на чл.51, ал.1 ГПК, съгласно която връчването в кантората на адвокат може да се извърши на “всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката”. Правните доводи на жалбоподателя целят стесняване на тълкуването на разпоредбата до възможност съобщения да се връчват само на адвокатски сътрудници, работещи по трудов договор в адвокатската кантора. Според настоящия съдебен състав, процесуалното правило на чл.51, ал.1 ГПК е ясно и не създава затруднения при прилагането му, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като към частната жалба е приложено решение на В., чиито актове не се включват в практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, разгледаната хипотеза в решението на В. не е идентична – по делото е било установено, че връчването е било извършено на лице, което работи в друго търговско дружество, а не в адвокатската кантора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 688/11.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 662/10г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.