О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
С., 17.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 864/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. от [населено място] против решение № 180 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 426/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2303/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск срещу И. Г. Кошевой и Е.- М. Кошевой с правно основание чл. 27 предл. пето ЗЗД за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2003 г. с нот.акт № 120, т.ІІ, рег. № 3589, дело № 289/2003 г. на нотариус Ал.А..
Ответниците И. Г. Кошевой и Е.- М. Кошевой изразяват становище в писмен отговор за липса на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, и излага доводи за процесуални нарушения- съдът като не е съобразил доказателства по делото, от които се установява дата на връчване на исковата молба с приложенията, спрямо която писменият отговор на ответниците е просрочен, а е приел друга дата на получаване на книжата и е направил извод, че отговорът на ответниците е подаден в законния срок, не е приложил последиците в чл. 133 ГПК; съдът е взел предвид твърдения на касаторката по предходно дело между същите страни по иск за прогласяване на нищожност на същата сделка поради привидността й и е направил извод за противоречие с твърденията й за наличие на принуда чрез заплашване при сключване на процесната сделка, а твърденията по предходно дело нямат доказателствена сила в настоящия спор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението са приповторени доводи от касационната жалба за твърдяни процесуални нарушения относими към основанието по чл. 281 т. 3 ГПК, които не може да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК, а не са формулирани конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касаторката допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, касае приложението на правна норма, която е неясна, непълна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика, или са налице обстоятелства, налагащи промяна на установена практика- в този смисъл е т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС В случая в изложението липсва обосновка за такава хипотеза. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 426/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: