7
7
Определение по т. д. № 378/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 378/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№765
С., 16.11.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 378 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от Ж. М. К. и И. Ж. К. от гр. С. чрез процесуалния им пълномощник – адв. Р. Т., от СД ”Р. – и – К. и С.”, гр. С. чрез адв. А. Б., както и по насрещна касационна жалба от “Г.” ЕООД, гр. С. чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 190/29.02.2008 г. по т. д. № 1228 /2007 г. на Софийски апелативен съд.
С последното С. е обезсилил като недопустимо решението на СГС от 19.03.2007 г. по т. д. № 1541/2005 г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неизпълнени С. по договор от 01.12.2004 г. до размер на сумата 2 909,52 лв., съставляваща разлика между цената на иска 30409,20 лв. и 33318,72 лв. – за която е разгледан този иск и е прекратил в тази част производството; отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за сумата 25 555,65 лв. е бил отхвърлен и в частта за разноските, вместо което постановил друго решение, с което осъдил СД ”Р. – и – К. и С.”, солидарно при условията на чл. 88 ТЗ със съдружниците Ж. и И. К. да заплатят на “Г.” ЕООД сумата 25 555,65 лв. компенсаторно обезщетение за вреди от неизпълнен договор, както и разноските по делото в размер на 1600 лв., и оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част.
В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е постановено прекратяване на производството въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от страните.
Касаторите Ж. М. К. и И. Ж. К., в качеството им на съдружници в СД ”Р. – и – К. и С.” обжалват тази част от въззивното решение, с която са осъдени солидарно с дружеството да заплатят на “Г.” ЕООД сумата 25555,65 лв. по иска с правно основание чл. 79 ЗЗД.
В касационната жалба поддържат, че е налице неправилно приложение на материалния закон – чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Жалбоподателите са обосновали допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК/. Считат, че значимият материалноправен въпрос по делото е този, свързан с определяне обхвата на обезщетението по чл. 82 ЗЗД от общия граждански закон, като твърдят, че съобразно константната си практика ВКС определя границите на гражданската отговорност в съответствие с критериите на чл. 82 ЗЗД, а в конкретния случай нито един от елементите, които въззивният съд е счел, че са относими за определяне на обезщетението, не попадали в категорията на подлежащите на обезщетение вреди. В тази насока се позовават на Решение № 179/28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС; Решение № 109/27.07.2004 г. по гр. д. № 1425/2003 г. на ВКС и Решение № 1456/19.04.1983 г. по гр. д. № 4419/1982 г. на ВКС.
Касационната жалба на СД ”Р. – и – К. и С.” съдържа оплаквания срещу осъдителната част от въззивното решение, поддържат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради недоказване в рамките на процеса на виновно неизпълнение на задълженията от страна на С.то дружество, а последното съставлявало елемент от сложния фактически състав на присъждането на обезщетение по чл. 82 ЗЗД. Релевирани са и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Този жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен, който е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 79 ЗЗД , чл. 82 ЗЗД и чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Позовават се на Решение № 179/28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС; Решение № 109/27.07.2004 г. по гр. д. № 1425/2003 г. на ВКС и Решение № 1456/19.04.1983 г. по гр. д. № 4419/1982 г. на ВКС.
Насрещната касационна жалба на “Г.” ЕООД гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за присъждане на договорна неустойка за забава.
В изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като се позовава на Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС; Решение № 36/16.03.2004 г. по гр. д. № 358/2003 г. на ВКС; Решение от 05.11.1998 г. по В. № 47/1998 г. и Решение от 25.01.2005 г. по гр. д. № 1122/2005 г. на СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими /с оглед изискванията за редовност/ – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от неизпълнението на процесните видове С., съгласно договор за строителство на битова сграда от 01.12.2004 г. от страна на изпълнителя по договора – СД ”Р. – и – К. и съдружие”, възложителят – ”Г.” ЕООД е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за неизвършени работи в размер на 25555,65 лв., като при определяне на дължимата обезвреда, въззивният съд е посочил, че е преценявал остойностяването на реално изпълнените С., съобразно допълнителното заключение на експертното заключение, както и обстоятелството, че не е налице кредиторова забава.
Въззивната инстанция е отхвърлила претенцията за присъждане на договорна неустойка /чл. 46 от договора/ за забава, тъй като е приела, че ищецът не е доказал поставянето на изпълнителя в забава, съобразно уговорките в договора.
По допускане на касационно обжалване въз основа на жалбата на Ж. и И. К.:
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Претенцията на “Г.” ЕООД спрямо С.то дружество и неговите съдружници е основана на чл.79, ал. 1 ЗЗД, като кредиторът е искал обезщетение вместо изпълнение /компенсаторно обезщетение/, като е поддържал, че няма интерес от частичното изпълнение на определени строителни работи по договора от страна на длъжника.
Обхватът на компенсаторното обезщетение е определен от въззивната инстанция като е счетено, че размерът на имуществените вреди е равен на парична равностойност на неизпълнени видове С., съобразно допълнително експертно заключение.
Поставеният от касатора правен въпрос: за определяне обхвата на компенсаторното обезщетение, за приложимостта на чл. 82 ЗЗД при определяне границите на гражданската отговорност при репариране на вредите, е значим с оглед крайния изход на делото. Приложената съдебна практика е относима само дотолкова, доколкото очертава границите на гражданската отговорност и приложението на чл. 82 ЗЗД, като с Решение № 179/2004 г. и Решение № 109/2004 г. на ВКС е коментиран обхватът на обезщетението по чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, разбира се отчитайки конкретните факти по делото, но в светлината на въведени твърдения за преустановена облигационна връзка /цитирани са прекратяване на договорна връзка и развалено по чл. 87, ал. 1 ЗЗД договорно правоотношение/. Даденото разрешение обаче, се отнася до факти, различни от тези по настоящия случай. Не е налице аналогичност на случаите по тези дела с правния казус, намерил разрешение от въззивния съд с решението, което е предмет на настоящото обжалване.
Когато неизпълнението се дължи на виновно поведение на длъжника, то той следва да понесе неблагоприятните последици. Кредиторът разполага с различни правни средства за отстраняване на последиците от неизпълнението, които в зависимост от естеството на престацията и от други фактори се прилагат в различни варианти. Кредиторът може да упражни правата си по собствен избор и усмотрение, без да е обвързан от реда, в който тези права са изброени в закона. Безспорно е, че обезщетението се определя в зависимост от вредите, като на поправяне подлежат всички релевантни вреди, предвид общите правила за поправяне на вредите, съдържащи се в чл. 79 и чл. 80 ЗЗД.
След като се е претендирало поправяне на вредите чрез заплащане на парично обезщетение, при хипотеза на обезщетяване вместо изпълнение /компенсаторно обезщетение/, обезщетението е определено в зависимост от вида на засегнатото благо, посредством паричната му оценка. По изложените съображения, като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по същите въпроси да е в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Не може да се приеме, че касационните решения, на които се позовава жалбоподателят, попадат в приложното поле на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Направените от съответните съдебни състави на ВКС фактически и правни изводи по отделните дела, са в резултат на преценка на специфични за всяко дело обстоятелства и конкретни договорености, отчитайки различията в материалните правоотношения, до които се отнасят и заявените с исковата молба претенции, основани на различните хипотези на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и на съответните, събрани по делото доказателствени средства.
Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от бланкетното позоваване на това основание, тълкуването и прилагането на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и границите на гражданската отговорност и чл. 82 ЗЗД не пораждат съмнения. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
По жалбата на С. дружество “Ромина-и К.- и С.” гр. С.:
В изложението на касатора не са формулирани въпроси, които следва да бъдат обсъждани в контекста на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. В него се съдържа препращане към касационната жалба и цитиране на съдебна практика – решения, припокриващи се с тези, приложени към жалбата на неограничено отговорните съдружници Ж. К. и И. К.. За да се достигне до обсъждане по същество на правния спор, следва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Последните са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Съобразно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По допускане на насрещната касационна жалба на “Г.” ЕООД, следва да се приложат правилата на чл. 287, ал. 4 ГПК предвид недопускане до касационно разглеждане на жалбите на СД ”Р. – и – К. и С.” и съдружниците Ж. К. и И. К..
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 190/29.02.2008 г. по т. д. № 1228/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: