3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр.София, 19.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1932 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Х. срещу решение № 375 от 19.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 812 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 259 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 582 по описа за 2012 г. на Свиленградския районен съд за отхвърляне на предявените от М. Д. Х. против А. „М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца, за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на 4 708,20 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 22.06.2012 г. до 22.12.2012 г.
Касаторът М. Х. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следния материалноправен въпрос:
За какъв период от време следва лицето да бъде под домашен арест или друга мярка за неотклонение, която възпрепятства явяването на работа, за да може работодателят да приложи текста за прекратяване на трудовия договор поради обективна невъзможност за изпълнение?
Моли да бъде допуснато до касационно обжалване решението по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата А. „М.” счита, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу
подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът М. Х. е работил като главен митнически специалист в митнически пункт „К. А.” на М. С.. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ-поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като е бил привлечен като обвиняем за вземане на подкупи по досъдебно производство и му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест”. При тази фактическа обстановка съдилищата са приели, че е осъществено основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради което са отхвърлили предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Посредством отговора на поставения въпрос касаторът желае да установи, че изводът на съдилищата е неправилен, понеже не е съобразен с краткия период на обективната невъзможност той да изпълнява трудовите си задължения. Ето защо въпросът е от значение за изхода на спора, но отговорът на този въпрос, даден в обжалваното решение, съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 946 от 14.05.2002 г. по гр. д. № 1289/2001 г. на ІІІ ГО на ВКС. В това решение е прието, че основните задължения на работника или служителя като страна по трудовото правоотношение, посочени в чл.126 от КТ, са да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил с работодателя, като всеки работен ден се явява навреме за изпълнение на възложената работа. Когато по една или друга причина от обективен характер не е възможно работникът или служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор с този работник и служител на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Следователно наличието на основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ не зависи от това за какъв период от време работникът или служителят е в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Тази практика на ВКС не се нуждае от промяна, поради което касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по поставения от касатора въпрос не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375 от 19.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 812 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: