О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 08.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2426 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 672 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 5593/2017 г. на Софийския апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Б. Г. В. от [населено място] против Е. Ц. К. и И. Б. К. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № … от 2008 г. на нотариус рег. № …. към регистъра на Нотариалната камара. Във въззивното решение е прието за установено, че на 17.12.2008 г. Д. С. В. е прехвърлил на ответницата Е. Ц. К. собствен недвижим имот, съставляващ апартамент на втори етаж в сградата на [улица], [населено място], срещу задължението да издържа и гледа него и съпругата му Б. Г. В. до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили към момента на прехвърлянето, за което е бил съставен нот. акт № 149 от 17.12.2008 г. Към момента на извършване на прехвърлителната сделка приобретателката е била в брак с втория ответник И. Б. К.. Прехвърлителят е запазил пожизнено право на ползване върху имота, каквото е учредил и в полза на съпругата си Б. Г. В.. На 17.12.2008 г. Д. С. В. и Б. Г. В. са прехвърлили и друг недвижим имот на Х. Ц. И. (брат на ответницата Е. К.) – апартамент, находящ се в София, [улица] срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота им. Прехвърлителят Д. С. В. е починал на 23.01.2010 г. и е оставил единствен наследник съпругата си Б. В. – ищца по делото, към този момент на 85 години. През м. октомври 2011 г. ищцата постъпила в болница с диагноза „инсулинозависим диабет”, което налагало инжектиране на инсулин два пъти дневно. През 2012 г. отново постъпила в болница поради проблеми с долни крайници, като след изписването и, състоянието и не позволявало да живее и да се обслужва сама. Ответницата Е. К. организирала настаняването и в дом за възрастни хора, откъдето била изписана от семейството на Х. И., които организирали всички грижи за нея в домът и на [улица]. Ответницата Е. К. не е полагала грижи за ищцата. Живеела постоянно в [населено място] до края на месец август 2015 г., след което се установила в [населено място], Франция. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният иск за разваляне на договора за издръжка и гледане е неоснователен. Прието е, че поетото задължение от ответниците по алеаторния договор е неделимо по характер с това, поето от Х. Ц. И., комуто ищцата е прехвърлила друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, без задълженията по двата договора да са разпределени и конкретни по характер – всеки от приобретателите е дължал на прехвърлителката грижи и издръжка в пълния им обем. Прието е, че ищцата като кредитор е получила пълно изпълнение на задължението от един от съдлъжниците – от племенника си Х. Ц. И., който и е осигурил всички ежедневни грижи и необходимата издръжка, поради което кредиторовият интерес е задоволен – точното изпълнение покрива целеният краен резултат, без да има значение от кой от длъжниците е изпълнено. Точното изпълнение на един от съдлъжниците е освободило изцяло останалите длъжници (ответниците по делото), поради което предявеният иск за разваляне на алеаторния договор, сключен с ответницата Е. Ц. К. е неоснователен.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от Б. Г. В. се поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т 3 ГПК. Изложени са доводи, че въпросите относно значението на множество договори за издръжка и гледане, сключени от прехвърлителите с различни лица, съответно изпълнението по тях и неделимостта на задължението са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк.д. № 6 от 2011 г. ОСГК ВКС. Изложени са доводи, че по така повдигнатите въпроси не е налице задължителна съдебна практика, поради което е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие със съдебната практика (решение № 305 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 674/2012 г. ВКС) е разрешен и процeсуалноправният въпрос относно възможността на въззивната инстанция да се произнася по въпроси извън очертания с доклада предмет на делото и относимите към този предмет доказателства.
Ответниците по касационната жалба Е. Ц. К. и И. Б. К. оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК според цената на иска въззивно решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Д. за постановяване на въззивното решение в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк.д. № 6 от 2011 г. ОСГК ВКС е неоснователен. Обратно – съдът е съобразил приетите в него постановки относно неделимостта на задължението за гледане и издръжка по алеаторен договор; съобразил е, че изпълнението на един от солидарните длъжници освобождава останалите; удовлетвореният кредитор няма права спрямо вече освободените длъжници, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилите длъжници се уреждат съобразно чл. 127 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил приетото в Тълкувателното решение, че престацията по алеаторния договор е единна; че всеки длъжник се намира в отделно правоотношение с кредитора, но тези правоотношения са свързани посредством целта на договора, която е да се удовлетвори интереса на кредитора, сключил договорите, за да получи уговорения в тях един краен резултат. Съобразил е, че при задоволен кредиторов интерес е без значение кой от длъжниците е осъществил изпълнението, тъй като кредиторът няма какво повече да получи в съдържанието на този интерес.
Неоснователен е и доводът, че въпросът за изпълнението на множество длъжници по различни алеаторни договори не е намерил разрешение в съдебната практика. Съгласно решение № 159 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 3124/2014 г., ІV г.о., ВКС, съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт, по въпроса за значението на множество договори за издръжка и гледане, сключени от прехвърилтелите с различни лица е прието, че до множественост на длъжниците се стига и когато с повече от един договор се прехвърля различно имущество срещу задължение за издръжка и гледане от различни лица; длъжниците по последващия договор имат едно неделимо по своя характер задължение с първоначалните; приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица, кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно; той може да иска изпълнението на цялото задължение от всеки от съдлъжниците, като изпълнението на един освобождава всички останали, защото целта на договора е изпълнена.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и процесуалноправният въпрос допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по въпроси извън очертания с доклада предмет на делото и относимите към този предмет доказателства. Въпросът не е обуславящ изхода на делото – с отговора на исковата молба, ответниците са въвели възражение, че задължението за издръжка и гледане на ищцата е изпълнявано от други лица, приобретатели по алеаторен договор за прехвърляне на друг имот, но срещу същото задължение, поради което се явяват солидарни длъжници. Това възражение е включено в доклада по делото при условията на чл. 146, ал.1, т.1 ГПК (обстоятелствата, от които произтичат претендираните възражения), поради което произнасянето на въззивната инстанция е в рамките на очертания с доклада на съда предмет на делото. В рамките на компетентността си въззивният съд се е произнесъл и по основателността на възражението – въз основа на безспорните доказателства, че ищцата е получавала пълни грижи и издръжка от други свои длъжници, солидарни с ответниците, което обстоятелство се твърди и в исковата молба по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 672 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 5593/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: