О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№765
София. 04.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 653/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” О. , гр. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 91 от 07.04.2009 г. по в.гр.д. № 132/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решение № 598 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 239/2007 г. на Окръжен съд – Пловдив за отмяна на решенията взети на общото събрание на съдружниците на „Т” О. , проведено на 22.03.2007 г.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. При спазване на императивната разпоредба на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в приложение към касационната жалба са мотивирани основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че въззивният съд, в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС не е обсъдил всички доводи във въззивната жалба; не е извършил проверка на решението на първостепенния съд относно правните изводи, касаещи свикването на събранието от 25.01.2007 г., което също е посочено в исковата молба и не е изложил собствени мотиви защо счита за неотносими въпросите за свикване на посоченото общо събрание. Позовава се на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Р. № 481/10.04.2003 г.
В приложението се поддържа и, че липсва съдебна практика по въпроса в какви случаи изпратеното, но неприето от съдружник известие за свикване на ОС на съдружниците няма да се счита за пречка за редовното му провеждане. В тази връзка, в раздел ІІ т.1- 4 от изложението са формулирани и други въпроси, свързани принципно с реда за връчване на покани до съдружниците за свикване на ОС – дали е приложим чл.50 ЗННД, съответно чл.44 и чл.50 ГПК и съществува ли механизъм за защита интересите на добросъвестен съдружник от недобросъвестен отказ на другия/ друг съдружник за приемане на покана за ОС. Касаторът счита че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и в пряка връзка с правилното решаване на делото.
Ответникът по касация – „Т”ЕО. , гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице приложното поле на касационното обжалване, а по същество въззивното решение е правилно. Сображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за незаконосъобразност на приетите на 22.03.2007 г. от ОС на „Т” О. решения за изключване на съдружника „Т” ЕО. , поемане на дяловете му и „преименуване” на дружеството в ЕО. , въззивният съд е приел, че не е налице редовно връчване на покана от съдружника В. Г. на втория съдружник – „Т” ЕООД.становеният по делото факт на изпращанена покана по пощата не е отчетен като равнозначен на получаването й от адресата. Този извод е изведен след прецизна преценка на конкретните обстоятелства по делото, свързани с неполучаването на пощенската пратка нито от адресата, нито от лице, упълномощено да получава такива пратки, както и отразяването върху обратната разписка, че препоръчаното писмо не е потърсено.
Твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителните за съдилищата постановки по т.19 от ТР № 1/2001 г. относно съдържанието на мотивите към въззивното решение и изискването те да отразяват решаващата правораздавателна дейност на съда, са изцяло неоснователни. В решението са зачетени всички процесуални действия на страните и надлежно е обективирана правораздавателната дейност на решаващият състав на Апелативен съд – Пловдив. Процесуалната незаконосъобразност на взетите решения от ОС е преценявана и при спазване на задължителните указания по приложението на чл.74 ТЗ, дадени в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Доводите на касатора за липса на мотиви относно твърдяната нередовност при свикване на ОС на 25.01.2007 г., на което е взето решение за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, са ирелевантни. Предмет на предявения конститутивен иск са само решенията, приети на проведеното на 22.03.2007 г. ОС на съдружниците на „Т”, а и решаващият съд не е преценявал законовите предпоставки за определяне на допълнителни парични вноски.
Като неоснователни следва да се преценят и твърденията на търговското дружество касатор, че формулираните в раздел ІІ-ри от изложението въпроси, свързани с реда и способите за връчване на покани за общо събрание на съдружниците, са от значение за изхода на делото. При безспорно установените обстоятелства, свързани с невръчване/неполучаване/ на пощенската пратка, съдържаща покана до съдружника „Т” ЕО. за общото събрание за 22.03.2007 г. и при липсата на норма за фингирано уведомяване на получателя на пощенската пратка при отразяване върху обратната разписка, че тя не е потърсена от адресата, решаващият състав е направил извод за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения и само на това основание е уважил иска по чл.74 ТЗ. Искането на касатора за произнасяне от ВКС по въпросите, касаещи по принцип редовността на свикване на общи събрания на съдружниците, не попада в приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като основната цел на касационната инстанция е да осигури точното прилагане на закона по конкретното дело. От друга страна, основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по посочените въпроси се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба и при липсата на съдебна практика на ВКС, или в случаите, когато се налага изоставяне на създадена неправилна практика по приложението на закона, какъвто не е настоящия случай.
Останалите доводи на касатора са относими към основанията за касационно обжалване и е недопустимо да се преценяват в производството по чл.288 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 91 от 07.04.2009 г. по в.гр.д. № 132/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: