О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
С., 17.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 823/2010 г. и за да се произнесе, взе прдвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Н.Й.В.”, [населено място], общ. Д., чрез пълномощника му адв. И. А., против решение № 47 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 19/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 20.11.2009 г. по гр.д. № 190/2009 г. на Девинския районен съд за уважаване на предявените от Е. Т. Х. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и присъдени разноски.
Ответникът по жалбата Е. Т. Х. не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, относно правото на подбор, предоставено на работодателя съгласно чл. 329 КТ, дали работодателят може сам да прецени дали да упражни това право или законът го задължава при определени предпоставки, подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на извършения подбор. Позовава се на решения № 871/29.10.1991 г. по гр.д. № 748/1991 г. и № 326/18.03.2008 г. по гр.д. № 1243/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- чл. 329 КТ.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице при противоречие на разрешението на правния въпрос в обжалваното решение с разрешението на същия въпрос в задължителната практика на ВКС. В случая противоречие със задължителна практика на ВКС по правен въпрос, обусловил изхода на делото, не се установява. Позоваването на решения на тричленни състави на ВКС/ВС/ по отменения ГПК насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, но и то не е налице. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че при съкращаване на една от няколко еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор между всички лица, заемащи тези длъжности, по двата критерия по чл. 329 ал. 1 КТ- квалификация и справяне с работата, а в случая в подбора не са включени всички лица, заемащи длъжности „начален учител”, каквато е заемал и ответника по касация, а и между тези, включени в подбора, той е извършен само по първия законов критерий. В двете решения, които касаторът сочи, също е прието, че в тази хипотеза извършването на подбор е задължително, като в първото от тях е обсъждано приложението на критериите по отменената ал. 2 на чл. 329 КТ/в първоначалната редакция/, което е ирелевантно в случая, а във второто е прието, че извършената от работодателя преценка по втория критерии на чл. 329 ал. 1 КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, който въпрос в настоящия случай не е обусловил извода на съда за незаконосъобразен подбор. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последователна е съдебната практика в смисъл, че подборът между всички лица, заемащи еднакви длъжности, е задължителен, когато се съкращават една или няколко от тях, и че той следва да бъде извършен по двата критерия, кумулативно посочени в чл. 329 ал. 1 КТ, и тази практика не се нуждае от промяна. В съответствие с нея е разрешението, дадено в обжалваното решение. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 47 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 19/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: