5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 08.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 399/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. Б. България” Е., гр. София срещу решение № 30 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 2165/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 07.05.2008 г. по гр. д. № 242/2007 г. на К. районен съд. С първинстнационния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Република България и Държавно предприятие “С. и възстановяване”, гр. София искове, съответно: срещу първия ответник – иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и срещу втория ответник – иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет установяване правото на собственост и предаване владението върху конкретно описания в исковата молба и уточнението й от 25.06.2007 г. недвижим имот – терен от 10 дка с намиращите се в него сгради, находящ се в с. К., Община К., представляващ имот № 000085.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Развити са подробни съображения срещу извода, че процесният имот не е идентичен с площите, описани в Акт за държавна собственост № 55 от 14.04.1994 г. и че липсват категорични данни същият да е бил собственост на “В.” Е., гр. Сопот и впоследствие да е станал собственост на “С. Б. България” Е. чрез сключения приватизационен договор от 18.03.2002 г. Според касатора, този извод е резултат от необсъждането или превратното тълкуване на събраните по делото доказателства – както на доказателствата, относими към реорганизациите на ДСО “М.” – Сопот, така и на тези, относими към приложимостта на чл. 17а ЗППДОП /отм./, в т. ч. за правните последици на Акт за държавна собственост № 55 от 14.04.1994 г. и за идентичността на описаните в него площи с процесния имот. Поради това, касаторът моли за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявените искове, респ. за връщането му за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с всички основания по чл. 280 ГПК. Като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът е релевирал матералноправния въпрос за наличие на предпоставките на чл. 17а ЗППДОП /отм./ по отношение на спорния имот – дали имотът е част от имуществото на преобразуваното предприятие, предоставено му за стопанисване и управление с акта на преобразуването – и процесуалноправния въпрос за доказване на предпоставките на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и по-конкретно – дали липсата на разделителни протоколи при преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества или липсата на конкретизация на недвижимите имоти като активи на предприятията в разделителните протоколи води до извод, че съответният недвижим имот не е преминал в собственост на новообразуваното търговско дружество, при условие, че е бил съставен акт за държавна собственост за имота, доказващ, че този имот е бил предоставен за стопанисване и управление на новообразуваното търговско дружество.
Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на това становище е представена казуална практика на ВКС, създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс: решение № 889 от 21.08.2007 г. по гр. д. № 1114/2006 г. на ІІ г. о.; решение № 399 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 5960/2007 г. на ІІІ г. о.; решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр.д. № 5857/2007 г. на ІІ г. о.; решение № 1149 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 5034/2007 г. на ІІ г. о.; решение № 287 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 6168/2007 г. на ІV г. о.; решение № 392 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 1135/2008 г. на ІІ г. о. и решение № 982 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 6497/2007 г. на ІІІ г. о. Представени са също едно влязло в сила въззивно решение – № 1 от 06.03.2008 г. по гр. д. № 450/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, както и две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Ответниците – Република България и Държавно предприятие “С. и възстановяване”, гр. София и третите лица-помагачи – Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от “С. Б. България” Е., гр. София срещу Република България и Държавно предприятие “С. и възстановяване”, гр. София искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по тези искове, тъй като не са ангажирани убедителни доказателства, че същият е собственик на процесния имот. Този извод е мотивиран с липсата на идентичност между спорния имот и площите, описани в Акт за държавна собственост № 55 от 14.04.1994 г., които са били предоставени на праводателя на ищеца – “В.” Е. /респ. на неговия праводател СО “М.” – Сопот/ за стопанисване и управление и които впоследствие са станали собственост на новообразуваното държавно дружество на основание изричната норма на чл. 17а ЗППДОП /отм./. Липсата на идентичност между посочените имоти е приета от решаващия състав въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства и преди всичко на база заключенията на допуснатите в първоинстанционното и въззивното производство технически експертизи, според които не може да се установи дали имот № 103007 /част от който е процесният имот № 000085/ е част от точно тези 120 дка, които са посочени в А. № 55/14.04.1994 г. В тази насока решаващият състав е отчел също категоричния извод на вещото лице М. К., че не може да се установи идентичност и на сградите, описани в процесния имот с тези по приватизационния договор и в А. № 6268/2006 г. Особено значение е придадено също на констатацията на вещите лица от допълнителното заключение на тройната експертиза, че процесният терен, представляващ понастоящем № 000085 /като част от имот № 103007/ не е включен в представения по делото генерален план на Л. завод, с. К. от 1974 г. /намалено копие/, от което е направено заключение за недоказаност на твърдението на ищеца за идентичност на претендирания имот с площите по А. № 55/1994 г. Освен това, решаващият състав е преценил като основателно и възражението на ответника по първия иск, че представеният по делото разделителен протокол № 1 от 05.06.1991 г. между реорганизираната ДФ “М.” и Д. фирма “В.” – Сопот не представлява доказателство за включване на процесния имот в имуществото на праводателя на ищеца, предвид липсата на конкретизация на имуществото на Д.та фирма.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Преди всичко, следва да се отбележи, че поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за конкретното дело, т. е. тяхното решаване да е обусловило изхода на спора. В случая, въззивният съд е отхвърлил предявените искове за собственост /установителен и ревандикационен/ не поради това, че не са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОП /отм./, а поради това, че не е доказана идентичността на придобития с процесния приватизационен договор имот с имота, който е бил предоставен за управление и стопанисване на СО „М.”, съответно – на „В.” ЕООД, гр. Сопот и по отношение на който следва да се преценяват тези предпоставки. С оглед именно констатираната липса на идентичност, решаващият състав изобщо не е обсъждал дали е осъществено преминаване на собствеността върху процесният имот в патримониума на новообразуваното дружество с държавно имущество по реда на специалната разпоредба на чл. 17а ЗППДОП /отм./. Що се отнася до изложените в решението съображения относно доказателственото значение на разделителния протокол от 05.06.1991 г. за придобиването на имота от „В.”, същите представляват само допълнителен аргумент за приетата от съда неоснователност на претенциите, но поради липсата на идентичност между имотите евентуално различно произнасяне по този въпрос не би променило изхода на делото.
Независимо от изложеното, дори и да се счете, че поставените въпроси отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по тях вече е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 96 от 06.07.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 43 от 03.08.2010 г. по т. д. № 506/2009 г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, подробно е изяснен сложният фактически състав на придобиване правото на собственост в хипотезата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и като елемент от същия изрично е посочено включването на предоставеното за управление и стопанисване имущество в баланса на дружеството към момента на преобразуването му. Съществуването на цитираната практика, от една страна, и липсата на противоречие на въззивното решение с нея, от друга страна, налагат извод за отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 30 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 2165/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: