3
3
Определение по т. д. № 407/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 407/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№766
София, 21.11.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 407по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1861/02.12.2011 г. по гр. д. № 2364/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 5046/09.11.2010 г. по гр. д. № 3708/2007 г. на СГС.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като жалбоподателят е посочил единствено материалноправния въпрос, свързан с началния момент на погасителната давност по иска на застрахования срещу застрахователя, при положение, че първият е обезщетил пострадалите лица. Твърди се, че е налице основанието по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като е приложено решение № 144/26.01. 2010 г. по т. д. № 532/2008 г., постановено по чл. 290 и сл. ГПК и определение по т. д. № 858/2009 г. на ВКС по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Ж. М. Г. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че претенцията на застрахования, основана на регреса по чл. 409 ТЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на деликта неимуществени вреди от застрахователното дружество е основателна в посочените размери. Въззивният съд, по повод възражение за изтекла погасителна давност, е приел, че искът е своевременно заведен, в рамките на петгодишната давност, начиная от датата на извършване на деликта.
Настоящият състав на ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с началото на срока на погасителната давност при регресен иск с правно основание чл. 409 ТЗ /отм./ е значим за изхода на делото.
В настоящия случай, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, формирана по реда на отменения ГПК, така и с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Жалбоподателят не е доказал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в приложеното от него решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение е прието, че приложимата норма, относима към давността при регресния иск, е тази по чл. 392 ТЗ /отм./, където изрично е посочено, че правата по договор за застраховка “Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. Законодателното разрешение в тази връзка съставлява специална нормативна уредба на давността при застраховките и същата изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД, в тави числои на чл. 114 ЗЗД. В това решение ВКС е приел, че за погасителната давност по исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” делинквент е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице.
Приложеното определение, постановено от състав на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, не съставлява съдебен акт от категорията на тези, които са посочени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Останалите доводи на касатора в изложението се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1861/02.12.2011 г. по гр. д. № 2364/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: