2
Определение по ч.т.д.№ 671/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№766
София, 22.10. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 671 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „К. срещу Определение № 375 от 04.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 151/2010 на Кърджалийския окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 Кърджалийският окръжен съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 275 от 16.02.2010 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.3 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на КжОС относно годността на документа с нот.заверка на подписите (споразумение между едноличното дружество и Е. Л. да удостовери начина на погасяване на парично задължение.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Определението на КжОС не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите на касатора срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение.
Определението с което КжОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от КжРС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство.
С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „К. срещу Определение № 375 от 04.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 151/2010 на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.