О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 12.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2839/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№1227/06.3.2015 г., подадена от ответника по исковата молба С. Н. С. от [населено място], приподписана от адвокат Х. Н., против въззивно решение №13/13.01.2015 г. по гр.д.№623/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №202/04.9.2014 г. по гр.д.№640/2012 г. по описа на Великопреславския районен съд, четвърти състав, в частта, с която е прогласено за нищожно извършено на 17.10.2011 г. писмено преумълномощаване, дадено от преупълномощителя като пълномощника Р. Й. Д. – И. С. А./Д./ на С. Н. С. с едновременно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, рег.№01910495 и 10496, т.ІV, акт 132 от 17.10.2011 г. на нотариус рег.№019 на НК, с район на действие ШРС, по иск с правно основание чл.44, вр чл.43, ал.1, вр.чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и в частта, в която С. Н. С. е осъден да заплати на Р. Д. В. и Й. Д. С., действащ чрез настойника си Р. Д. В. деловодни разноски в размер на 213,13 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед направените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на предявения срещу жалбоподателя иск, въззивният съд е споделил изцяло изложените от ВПРС мотиви, и е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК и се е позовал на решение №113/31.5.2012 г. по гр.д.№1677/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд е приел, че с частта от същото, която е влязла в законна сила, упълномощителната сделка, по която Р. Й. Д. е упълномощила И. С. А. да се разпореди от нейно име и за нейна сметка със собствените й земеделски земи, находящи се в [населено място], [община], област Ш. е прогласена за нищожна, на основание чл.576, вр.589, ал.2 ГПК, от което следва, че пълномощникът по нея не е могъл да преупълномощи валидно друго лице с посочените представителни правомощия. Прието е също така, че цитираните решения и присъда са задължителни за съда и страните в настоящото производство, на основание чл.297 и чл.299, съответно чл.300 ГПК, което предпоставя да се приеме за безспорно установено по делото, че при осъществяването на процесната преупълномощителна сделка, преупълномощителят е действал без да има представителна власт и право да упълномощава друго лице с каквито и да е представителни пълномощия по отношение не упълномощителя, както и при условията на измама, предизвиквайки и поддържайки заблуждение у преупълномощеното лице, че разполага с представителни права като пълномощник на Р. Д., по силата на нищожно пълномощно от 17.10.2011 г. Поради това окръжният съд е стигнал до краен извод, че изначалната, абсолютна нищожност на упълномощителната сделка рефлектира и се пренася върху преупълномощителната сделка сделка, и упълномощителят, респективно неговите наследници не са потвърдили преупълномощаването, което сочи че то също е нищожно по отношение на мнимо представлявания и неговите законни правоприемници.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя материалноправният въпрос “Възможно ли е трети лица, неучастващи в една сделка, били те и наследници на лицето, което е участвало в нея, да поискат от съда за прогласи нейната нищожност, ако такъв иск не бил предявен приживе от техния наследодател ?”. Като основание за допускане се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Р. Д. В. и Й. Д. С., чрез настойника си Р. В., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответниците по касация И. С. А. от [населено място] и [фирма] – [населено място],
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос не е съобразен с изложеното в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно, че “Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите”.
В конкретния случай, поставяйки горния въпрос, касаторът не е развил доводи, че този въпрос ще е значение за развитие на правото, тъй като не сочи конкретна правна норма, която е неясна или противоречиво прилагана, или че евентуално е налице непълнота в приложима по делото норма.
С оглед изхода и спора и направеното от ответниците по касационната жалба искане за присъждане на разноски в касационното производство, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива следва да им се присъдят в размер на 100 лева, за който са налице данни, че са внесени на пълномощника.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №13/13.01.2015 г. по гр.д.№623/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, по касационна жалба, вх№1227/06.3.2015 г., подадена от ответника по исковата молба С. Н. С. от [населено място], приподписана от адвокат Х. Н..
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.5, ет.2, ап.102, да заплати на Р. Д. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], и на Й. Д. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], с настойник Р. Д. В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], сграда №4, офис №1, чрез адвокат П. Х., деловодни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: