3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр. София, 14.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2587/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 594/ 12.03.2019г., постановено по в.гр.д. 3420/18г. на САС, ГО- 1 състав, в частта, в която е уважен иска на Е. Н. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 10000лв. за причинени неимуществени вреди, както и по касационна жалба на Е. Н., който обжалва въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът му за разликата над 10000лв. до 30000лв..
Въззивният съд е приел, че е налице основанието за ангажиране отговорността на държавата, тъй като ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда за незаконно повдигнато обвинение, както и че сумата от 10000лв. е справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се излага становище, че решението е неправилно, тъй като вредите не били доказани, а в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: „Как се определят размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД?“ Цитира се практика на ВКС.
В касационната жалба на Е. Н. се излагат доводи, че размерът на присъденото обезщетение не е справедлив и в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по същия въпрос, поставен от Прокуратурата на РБ.
Въз основа на горното, ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото въпросът относно начина за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 25.11.2004 г. и е приключило окончателно с влизането в сила на оправдателната присъда на 11.08.2015 г. Повдигнатото обвинение е било за обсебване в големи размери (чл.206, ал.3, във връзка с ал. 1 от НК за присвояване на чужди движими вещи, което е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК), за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, като е предвидена и възможност да се постанови и конфискация на част или на цялото му имущество. По време на водения наказателен процес срещу ищеца е била постановена мярка за неотклонение „подписка“.
При тези факти въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост е определил на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Тъй като делото е продължило единадесет години, тази продължителност надвишавала критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). Отчел е, че на ищеца е бил наложена мярка за неотклонение „подписка“, но въпреки това ищецът е бил обект на процесуална принуда. Прокуратурата отговаряла от името на държавата за неоснователно водения наказателен процес, а не само за досъдебната му фаза. Приел е, че по делото няма доказателства за влошено здравословно състояние, но било доказано наличието на промени в личността на ищеца, както и социалната му изолация вследствие на продължителния наказателен процес. Взел е предвид като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Това била датата 11.08.2015 г. – влизане в сила на оправдателната присъда. Въззивният съд е счел, че обезщетение за неимуществени вреди над размер от 10 000 лв. би било прекомерно и несъобразено със съдебната практика и критерия справедливост.
При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС (р.№ 388/13 ІV ГО, р.№ 480/13г. на ІV ГО, р.№ 253/12 ІV ГО). Представените съдебни решения от страните в подкрепа на тезата им за противоречие с практиката на ВКС са неотносими към настоящия случай, доколкото касаят наказателни дела за други престъпления, различна мярка за неотклонение и друга продължителност на производството.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 900лв., доколкото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Прокуратурата на РБ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594/ 12.03.2019г., постановено по в.гр.д. 3420/18г. на САС, ГО- 1 състав.
Осъжда Прокуратурата на РБ да плати на ищеца Е. П. Н. от [населено място], Б. сумата от 900лв., представляващи направени разноски за настоящата инстанция, съгласно изхода на спора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: