3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №437/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване ,чл. 274 ал.3 от ГПК вр.чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на М. К. М. чрез пълномощник адв. Я. В. срещу определение №3944 от 06.03.2012г по ч гр.дело № 2322/2012г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено определение от 30.11.2011г за прекратяване на производството по гр.д №13044/2010г. на Софийски РС поради недопустимост на иска по чл.124 ал.4 ГПК ,предявен за установяване неистинност на докумени, по отношение на които в приключил съдебен спор,при направено от същия ищец оспорване по чл.154 ГПК (отм) , не е било проведено доказване на неистинност под формата на неавтентичност от оспорващата страна .
С обжалваното определение Софийски градски съд решаващо е приел липса на правен интерес ,който ищецът е основавал на съображение, че при постановяване на решението по приключилото дело №2341/2007 на СРС , липсва изричен съдебен диспозитив по направеното оспорване, следователно не е формирана сила на пресъдено нещо и искът е допустим .
Същата теза е преформулирана във въпрос в приложеното към жалбата изложение на касатора . Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по друг формулиран въпрос – дали установителен иск „ по чл.193 ал.1 ГПК” е допустим в самостоятелен процес извън процесуалната възможност да се предяви инцидентен установителен иск. Според защитата СГС е дал неправилно разрешение, като е приел допустимост на установителния иск относно истинността на документ само ако се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление , или установяване на същото по граждански ред , когато наказателно преследване не може да се извърши . П о същество обосновката сочи на основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , приложени са №2148/2004г грд.№ 2176/2002 ІV г.о и решение на САС от 20.02.2002г ,които са незадължителна практика по отделни дела .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, по следните съображения:
Въпросът дали установителен иск „ по чл.193 ал.1 ГПК” е допустим в самостоятелен процес извън процесуалната възможност да се предяви инцидентен установителен иск , изразява становището на защитата ,че предявен самостоятелно, както в случая , установителният иск за неистинност на документ е допустим по аргумент от чл. 193 ал.1 ГПК, тъй като при оспорване (по чл. 154 ГПК отм.) се касае за инцидентен установителен иск. Съдържанието на цитирания чл. 193 ал.1 ГПК няма отношение към уредбата на установителните искове и квалификацията им , когато по исков ред се заявява неистинност на документ (чл. 124 ал.4 ГПК) ,не е ясно и защо защитата счита нормата за относима към квалификацията на иска , нито каква е връзката с решаващото съображение на въззивния съд да приеме , ч е липсва правен интерес. В конкретния спор се касае за случай , при който правният интерес от иска не може да бъде обоснован с наличието на висящ съдебен спор, в който документът е бил представен , тъй като спорът е приключил в влязло в сила решение. При направено в същия процес оспорване по чл. 154 ГПК (отм) от настоящия ищец , което не е било доказано , липсата на изричен съдебен диспозитив в съдебното решение няма отношение към положителното установяване на правния интерес от предявения понастоящем иск , а в тази връзка и с решаващите съображения на съда,по решаващ за изхода на спора въпрос . Правният интерес не може да бъде обоснован и с възможността да се иска отмяна в конкретния случай , като оспорваните съображения на Софийски градски съд са в съответствие с формираната по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и чл. 290 ГПК практика на ВКС ( реш.№884-2009 І г.о ,реш.№802-2009 Іг.о , реш.№ 161-2011 ІІ т.о , реш.№439-2010 І г.о, реш№470-2010 ІІ г.о ,опр.№217-2011-ІVг.о,оп.№558-2011-ІVг.о) , обобщена с приемането и на ТР №5 по т.д. 5/2012г ОСГТК на ВКС. По поставените въпроси относно правния интерес от иск , с който самостоятелно се цели установяване неистинност на документ , е даден изчерпателен отговор в задължителната практика на ВКС и обжалваното определение е съобразено с нея .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №3944 от 06.03.2012г по ч гр.дело № 2322/2012г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .