О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 182/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. З., чрез пълномощника й адв. М. О., срещу решение № VІ- 94 от 15.11.2010 г. по в.гр.д. № 1607/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е отменил решението от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1026/2010 г. на Бургаския районен съд е отхвърлил предявените от касатора против [община] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ.
Ответникът [община], чрез пълномощника й гл.юрк. Е. Б., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид че главния иск е неоценяем.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ; дали липсата на качества се преценява по целесъобразност от работодателя; може ли уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 5 да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Поддържа, че приетото от въззивния съд е в противоречие с решения на ВКС, на Старозагорския окръжен съд и Софийския апелативен съд, които са приложени към изложението. Позовава се на основанията за допускане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По първия въпрос даденото от съда разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, включваща решенията по чл. 290 ГПК, на която се позовава касатора, а именно, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да са посочени качествата, които липсват на работника или служителя, за да може да изпълнява ефективно възложената му работа. Вторият въпрос не е от значение за изхода на делото в случая. Въззивният съд е обсъдил доказателствата- гласни и писмени и въз основа на тях е направил преценка за липса на качества у ищцата. Третият въпрос също не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил правния извод на съда. Приложените съдебни решения във връзка с този въпрос касаят друга фактическа обстановка- приложеното основание за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е обосновано само с дисциплинарни нарушения, какъвто не е настоящия случай. Не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 7 ал. 1 т. 1, ал. 2 т. 2 и чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника, защитаван от юрисконсулт разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ- 94 от 15.11.2010 г. по в.гр.д. № 1607/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. З. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап. 1, да заплати на [община] разноски за касационната инстанция в размер на 370 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: