О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
С. 19.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3048 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от С. Д. Х. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат В. и от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 93 от 14.01.13г. по в.гр.д.№ 3647/12г. на Софийски апелативен съд,с което частично е отменено решение № 6093 от 3.09.12г. по гр.д.№ 2549/11г.на Софийски градски съд досежно размера на присъденото обезщетение за разликата от 10 000лв. до 20 000лв.,като вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от С. Д. Х. иск против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от З./ДВ бр.98/12г./ за горницата над1 10 000лв.до 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него обвинение по чл.283а т.1,във вр.с чл.282 ал.3,във вр.с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК,за което е оправдан с присъда № 116 от 18.03.2004г., постановена по н.о.х.д. № 2245/03г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 8.08.06г.,като е потвърдил решението в останалата отхвърлителна част.
Като основание за допустимост и по двете касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с твърдението,че съдилищата противоречиво разрешават въпросите за съдържанието на понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД и за съобразяване от страна на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението на всички съотносими обстоятелства и по-специално: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст, обществено и социално положение.Всеки един от касаторите се позовава на различни решения на ВКС,като посочените от Прокуратурата са постановени по реда на чл.290 от ГПК. Искането на последната е за намаляване на определения размер на обезщетение, а искането на касатора Х. е за неговото увеличаване.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да определи размер от 10 000лв. на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил,че С. Д. Х. е бил оправдан, след като му е повдигнато обвинение за квалифициран състав на извършено тежко умишлено деяние, при производството продължило около пет години и наложена мярка за неотклонение „подписка”,без да му е налага мярка за административна принуда,както и следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.Отчел е и че пострадалият е претърпял допълнителни вреди,свързани с дискредитирането му пред обществото,колегите,приятелите и близките му – заемал е отговорна, ръководна длъжност в държавен орган,а повдигнатото обвинение е станало причина да се изолира, чувствал се унижен и е избягвал срещи с тях. Пострадалият е променил начина си на живот, ограничил е контактите си до минимум, последвали са значителни негативи за него и близките му.
В тази връзка,по поставеният въпрос за съдържанието на понятието „справедливост”, което е от значение за определяне размера на следващото се обезщетение – не следва да се допуска касационно обжалване, независимо, че като свързан с решаващите мотиви на съда, е от значение за изхода на спора. Този въпрос вече е разрешен с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, където са определени критериите за прилагането му. Тезата на касаторите, че съдилищата противоречиво определят съдържанието на това понятие, не може да бъде споделена, защото съотносимите обстоятелства за всеки отделен случаи са различни,а преценката на съда е в зависимост от тях. Поради тази причина решенията на ВКС, включително и постановените по реда на чл.290 от ГПК, на които се позовава всеки един от касаторите, като постановени при друга фактическа обстановка, не следва да се обсъждат.
В настоящия случаи въззивният съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства /включително и посочените в жалбата на касатора Х./, като подробно ги е обсъдил при формиране на изводите си за справедливия съобразно установените данни размер на обезщетение. Съобразени са продължителността на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението което е имало върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, неговата възраст, социален статус, професия, както и приложимата съдебна практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както цялостното им негативно отражение, като правилността на направените правни изводи, настоящата инстанция не контролира в това производство.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 14.01.13г. по в.гр.д.№ 3647/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.