3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 08.12. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3507/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 01.07.2014 г. по гр. д. № 16390/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 27.02.2014 г. в частта за разноските и за присъждане на допълнителни разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената от част от предявените срещу дружеството – жалбоподател осъдителни искове.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че въззивният съд е изчислил неправилно полагащите му се според правилото на чл.78, ал.3 ГПК разноски и при дължими разноски в размер на 813.40 лв. му е присъдил разноски в размер на 723.24 лв. Навежда и оплаквания, че въззивният съд не се е произнесъл по подадената от него частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Влатко С. от [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното по гр. д. № 16390/2012 г. въззивно решение в частта за разноските, Софийски градски съд е приел, че с решението е присъдил на дружеството – молител разноски в размер на 732.40 лв., които му се следват съобразно отхвърлената част от исковете.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложения към гр. д. № 16390/2012 г. на Софийски градски съд списък на разноските по чл.80 ГПК се установява, че в качеството си на ответник по предявените от Влатко С. преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ [фирма] е извършило разноски за въззивното производство в размер на сумата 1 058.40 лв. Посочената сума представлява адвокатско възнаграждение по допълнително споразумение от 20.09.2012 г. към договор за процесуално представителство и защита, изплатено по банков път на 27.02.2013 г. на процесуалния представите на дружеството.
С постановеното по делото въззивно решение Софийски градски съд е отменил частично решението на Софийски районен съд по гр. д. № 53911/2011 г. в обжалваната от ищеца част и на основание чл.226, ал.1 КЗ е осъдил [фирма] да заплати на ищеца Влатко С. сумата 5 000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 28.05.2010 г. над присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение 5 000 лв. За разликата до пълния размер от 25 000 лв., т. е. за сумата 15 000 лв., искът по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен за неоснователен. Като неоснователен е преценен и искът по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 1 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП.
Изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете – общо 16 600 лв., полагащите се на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК възлизат на сумата 813.40 лв., а не на сумата 732.24 лв., както е приел въззивният съд в решението си. Като е отказал да измени решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и да присъди на ответника разликата до пълния размер на дължимите разноски, а именно – сумата 81.16 лв., Софийски градски съд е постановил неправилно определение. Поради изложеното определението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което след изменение на въззивното решение в частта за разноските ищецът Влатко С. да бъде осъден да заплати на [фирма] още 81.16 лв. – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Доводите в частната жалба за липса на произнасяне от страна на въззивния съд по разноските за производството пред първата инстанция не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към преценката на правилността на обжалваното с частната жалба определение, с което въззивният съд се е произнесъл само по искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, дължими за въззивното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 01.07.2014 г. по гр. д. № 16390/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, и вместо него постановява :
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК решение от 27.02.2014 г., постановено по гр. д. № 16390/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ОСЪЖДА Влатко С. – гражданин на Република М. с персонален № 1110977492509 и съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 81.16 лв. /осемдесет и един лв. и шестнадесет ст./ – допълнителни разноски за въззивното производство, над присъдените с решението 732.24 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :