О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
С. 19.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3162 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. А. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 2441 от 7.12.2012г. по в.гр.д. № 2789 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение № 3430 от 22.07.2012г. по гр.д.№ 12708/11г. на Варненски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е прието за установено на основание чл.422 от ГПК,че в полза на [фирма] [населено място] съществува вземане по отношение на Е. А. М. за сумата от 8 603.44лв.за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 30.06.2006г.-31.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 26.07.2011г.,по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6840 от 28.07.11г. по ч.гр.д.№ 11343/11г.на районен съд В., както и вземане от са сумата от 2 290.10лв.-мораторна лихва за периода от датата следваща падежа на всяка фактура до 6.07.2011г.и сумата 1 196лв.-направени пред съда разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички основания на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК по поставен въпрос за срока,до който може да се прави материално-правно възражение, каквато е това за изтекла погасителна давност.Счита,че следва да бъде уеднаквена практиката на съдилищата по приложението на чл.131 от ГПК. За да обоснове тезата си,че въпросът се решава противоречиво от съдилищата се позовава на решение на РС Монтана.Последното не съдържа отбелязване,че е влязло в сила, поради което не може да бъде съобразено/т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.н ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е приел за установени следните обстоятелства : 1. ищецът е доставял електроенергия на ищеца,2.доставките са в количествата,които са посочени в изготвената експертиза /защото представените справки от партидата на ищеца и издадените фактури,представляващи част от счетоводната документация- не са оспорени/ и 3.че отчитането е реално.Съдът е преценил като недоказано възражението на ответника,фактите по които са потвърдени с извършена през 2012г. експертиза, че към момента на проверката, не разполага с уреди-консуматори, които реално да могат да потребяват такова количество електроенергия, защото е възможно да ги демонтирал за целите на производството/електричеството му е изключено през 2011г./ и защото е възможно да е предоставял електрическа енергия на трети лица. Съдът е уважил иска съобразно стойността на установеното от експертизата по делото, количеството консумирана и незаплатена елекрическа енергия от ответника. Съдът не е съобразил направеното от последния възражение за изтекла погасителна давност като се е мотивирал,че е несвоевременно направено /едва в първото по делото съдебно заседание, вместо в отговора на исковата молба/.
При тези факти и изложени мотиви от съда, по поставения от касатора въпрос, независимо,че е от значение за изхода по конкретното дело, не следва да се допуска касационно обжалване.Това е така,защото същият е разрешен от въззивния съд съгласно установената по реда на чл.290 от ГПК практика /например решение № 111 от 8.10.10г.по т.д.№ 1068/09г.на І т.о., № 22 от 2.03.11г.по гр.д.№ 722/10г.на ІV г.о., № 85 от 17.06.11г.по т.д.№ 682/10г.на ІІ т.о., № 3 от 6.02.12г.по гр.д.№ 189/11г.на І гр.о./. В тях се приема,че възражението за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК/същият принцип е приложим за всички други възражения, основани на факти, осъществени и узнати към този момент/. Приема се,че този извод произтича от изричната разпоредба на чл.133 ГПК, според която с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2441 от 7.12.2012г. по в.гр.д. № 2789 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.