О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 07.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2649 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Целодневна детска градина „П..“, [населено място], Община „М.“, Област П., чрез адвокат Х. М., срещу въззивно решение № 317 от 07.03.2016 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 191/2016 г.
Жалбоподателят ЦДГ „П..“ излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира съдебните разноски, сторени по делото.
Насрещната страна А. В. А., чрез адвокат Н. П., подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния съд, е признал за незаконно уволнението на А. А., отменил е като незаконосъобразна заповед № 09/31.03.2015 г., издадена от кмета на Община „М.“, за прекратяване на трудовия договор с А. А. на длъжност „директор“ на ЦДГ „М…“ в [населено място], Община „М.“, поради съкращение в щата, считано от 01.04.2015 г. и е възстановил служителката на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Работодателят ЦДГ „П…“ е осъден да заплати на А. сумата от 1 400.00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
За да постанови този резултат, въззивният съд е установил, че страните били в трудовоправно отношение по безсрочен трудов договор. Със заповед № РД-09-40/15.01.2015 г. на кмета на Община „М.“ било наредено да се проведе подбор съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ за длъжността „директор“ на ЦДГ „П…”, [населено място], във връзка с преобразуването на ЦДГ „М…”, [населено място] и ЦДГ „Л.”, [населено място], чрез вливането им, при което посочените структури на детски заведения били трансформирани във филиали на ЦДГ „П…”. С последваща заповед от 24.02.2015 г., длъжностите „директор“ в преобразувалите се структури били заличени.
На 27.03.2015 г. била създадена комисия за подбор, която да извърши такъв за длъжността „директор“ на ЦДГ „П…” измежду И. Х. Г. – директор на ЦДГ „П..”, С. П. Г. – директор на ЦДГ „Л.” и А. В. А. – директор на ЦДГ „М…”. Комисията определила следните критерии за подбор: квалификация – образование и допълнителна квалификация; ниво на изпълнение на възложената работа за периода 2009 г. – 2014 г., като по-конкретно били анализирани следните показатели: пълняемост на групите, етични взаимоотношения с родители и учители, личен принос за утвърждаване авторитета на детската градина и координация, комуникация и сътрудничество с родителските активи за периода на оценяване, въвеждане на иновативни практики и работа по проекти.
След преценка на изброените критерии от страна на подборната комисия, А. получила най-ниска оценка и била предложена за съкращаване. Със Заповед № 09/31.03.2015 г. на кмета на общината, трудовото правоотношение на А. било прекратено, считано от 01.04.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 329 от КТ – поради съкращаване на щата след извършен подбор.
Съдът намерил, че подборът е извършен незаконосъобразно – оценките на критериите за квалификация и ниво на работа на участниците в подбора не са обективни, не съответстват на приетите по делото доказателства, а и включват показатели извън предмета на изследване, като „пълняемост на групите в детските градини“.
По критерия „образование”, окръжният съд е приел, че притежаваните дипломи от ищцата А. и от друг от оценяваните служители – Г., им давали образователна степен магистър, а дипломата на Г. от 1997 г. й давала по-ниската образователна степен – бакалавър, тъй като същата била издадена след влизане в сила на Закона за висшето образование.
По втория показател – „допълнителна квалификация“ била взета предвид единствено допълнителната квалификация на И. Г., която била завършила курс по английски, компютърна грамотност и друг курс, а по отношение на А. А. не са искани допълнителни документи. Така не е взето предвид, че тя също е завършила курс за начално ниво по английски език, курс по компютърна грамотност, курс на квалификация по ОН от ДОИ за ПУВ, преминала е обучение по здравословни и безопасни условия на труд и е участвала в семинар „Безопасни и здравословни условия на труд“ за работодателите от системата на МОН.
По критерия „въвеждане на иновативни практики и работа по проекти“ не са отчетени участия на А. А. в множество обмени на опит.
От показанията на свидетеля Д. М. и карти с показатели за оценяване, съдът установил, че в годините, когато А. А. е била оценявана от комисии за оценка труда на директорите, тя е с по-високи оценки от другите директори на детските градини в [населено място] и [населено място], вкл. от И. Г..
Съдът приел още, че незаконосъобразно участниците в подбора са оценявани по критерии, които не са свързани с професионалните им умения и квалификация като „пълняемост на групите“, което зависи от външни фактори като раждаемост в региона и съответно числеността на децата, които посещават детската градина.
В заключение, съдът достигнал до извод, че уволнението на ищцата А. А. е незаконно и уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поставя материалноправния въпрос дали диплома за висше образование, издадена от висше училище след влизане в сила на Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр.115 от 1995 г.) на лице, което е започнало обучението си във висшето училище преди влизане в сила на ЗВО, дава права на завършил образователна степен „магистър“ или такива на „бакалавър“, като твърди противоречие с решение от 13.10.2010 г. на ОС Хасково по в.гр.д. № 499/2010 г.
Този въпрос е свързан с тълкуването на § 9 от Закона за висшето образование, включен е в предмета на делото и е от значение за постановения резултат по материалноправния спор. Установява се противоречие между разрешението на въззивния съд и постановеното от Хасковския окръжен съд по приложеното въззивно решение, с което е осъществен фактическият състав на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
на 12 и чл. 235 ГПК и, включен е в предмета на деловото и е от значение за извода на съда относно приложението на чл. 329 КТ и крайния резултат по спора.
Според касатора, въззивният съд се е произнесъл и в противоречие със задължителна съдебна практика – решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на IV г.о. на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото. Въпросът е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил един от определените от работодателя показатели за оценка – етични взаимоотношения с родители и учители, личен принос за утвърждаване на авторитета на детската градина и координация, комуникация и сътрудничество с родителските активи. В тази връзка съдът не обсъдил и доказателствата за неспазени изисквания за осигуряване на нормални условия за провеждане на занятия в ЦДГ М… и поддържане на температури, адекватни на зимния сезон, а именно постъпил жалба от родители и свидетелски показания за влошения микроклимат в ЦДГ, постоянно напрежение при учителите, нетърпимост между служителите и постъпили от тях оплаквания. Съдът, също така не взел предвид и не е обсъдил доказателствата, че в ЦДГ „М…“ е имало необхванати деца, както и такива, които са вписани в дневниците за посещение, но не са били вписани в книгата на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка. Съдът, като не е преценил тези доказателства, както и задължението директорите на детските градини да обхванат 5 и 6-годишните деца, защото те подлежат на задължително вписване за предучилищно обучение, е достигнал до погрешен извод за неотносимост на критерия „пълняемост на групите“ към професионалните знания и умения на А..
Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за постановения резултат по делото и свързан с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като се установява противоречие с решение № 235 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 513/2010 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, то. 1 ГПК.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 317 от 07.03.2016 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 191/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 58 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: