О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 768
София, 21.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли…………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 502/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. И. П. от София, чрез пълномощника й адв. Н. И. от АК-София, срещу решение от 28.12.2009 година по гр.д. N 10273/2009 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.06.09г. по гр.д. № 11101/2009г. на Софийския районен съд, 69 състав. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу “Столична компания за градски транспорт – София” ЕООД, за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност “контрольор” и за заплащане на обезщетение заради това уволнение – искове с правнооснование чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът “Столична компания за градски транспорт – София” ЕООД, оспорва касационната жалба с писмено становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че липва съдебна практика по въпросите, свързани с приложението на чл.70, ал.1 КТ. Тези въпроси не са формулирани, но от съдържанието на изложението може да се стигне до заключение, че се отнасят до възможността за уволнение по време на отпуск на работник или служител, с който е сключен трудов договор със срок на изпитване. Доводът е, че работниците и служителине по срочни трудови договори имат същите права и задължения, каквито имат тези по договори за неопределено време и поради това не могат да бъдат третирани в по-неблагоприятен аспект.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпросите, свързани с приложението на чл.70 и 71 КТ има обилна практика на съдилищата, която при това е безпротиворечива и постоянна. Тя не се нуждае нито от доразвиване, нито от промяна, тъй като е в съгласие с императивни правни норми. Най-напред следва да се отчита разликата между трудовия договор със срок за изпитване и срочния трудов договор, които имат различно предназначение и различен регламент. На второ място трябва да се посочи, че трудовият договор със срок за изпитване може да се прекрати от страната, в чийто интерес е уговорен срокът, по всяко време до изтичането му, без да се дължи предизвестие, без задължение за излагане на мотиви и без да се съблюдава закрилата на чл.333 КТ, който текст е неотносим към основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71, ал.1 КТ. Накрая действието на прекратяването настъпва занапред от момента на връчването на заповедта – чл.335, ал.2, т.3 КТ, независимо от датата на изготвянето й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.12.2009 година по гр.д. N 10273/2009 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.