8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
гр. София 29.10.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2382 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Обединено училище „Христо Ботев“, с.Опан, община Опан, обл.Стара Загора, чрез адв.А. С. срещу решение № 68/07.03.2019 г. по в.гр.дело № 1008/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1012/08.10.2018 г. по гр.дело № 1874/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените искове от З. С. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6743.64лв. обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение от 27.02.2018 г. до 27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2018 г. до изплащането. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от З. С. И. се отхвърлят.
В изложението са формулирани въпросите: Относно преценката на критериите за определяне тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и дали следва да се преценят само настъпилите неблагоприятни последици или следва да се вземат предвид и възможните такива. Следва ли при преценка дали нарушението е тежко по смисъла на чл.190,ал.1,т.7 КТ, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършената дейност и възможните тежки последици за работодателя, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК-очевидна неправилност.
Ответницата по касационната жалба З. С. И., чрез адв.Р. М. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от З. С. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Директор“ на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан. Приети са за установени и следните факти:
На 04.01.2018 г. била извършена проверка на училището, констатациите от която били обективирани в констативен протокол № КМД—04-03/22.01.2018 г. на РУО – Стара Загора. На 12.02.2018 г. на ищцата било връчено писмо от началника на РУО – Стара Загора, с което й били поискани обяснения относно констатирани в хода на проверката нередовности. С писмо изх. № 136 от 13.02.2018 г. ищцата е представила обяснения. На 27.02.2018 г. й била връчена заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на началника на РУО – Стара Загора, с която била наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.333, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение било прекратено без предизвестие, считано от 27.02.2018 г. Според съдържанието на заповедта, нарушенията на трудовата дисциплина са квалифицирани по чл. 190, ал.1, т.7 КТ като „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ и са описани по следния начин:
1. В нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, в качеството си на директор на ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан, г-жа З. И. не е планирала почивка на учениците след всеки учебен час при изготвяне на седмичното разписание за групите в целодневната организация на учебния ден (ЦОУД). При направената на 04.01.2018 г. проверка било установено, че дейностите по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и заниманията по интереси били организирани в учебни часове, но видно от седмичното разписание не били планирани почивки след всеки учебен час.
2. В нарушение на чл. 108; ал. 5 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование в сила от 26.09.2017 г.), в качеството си на директор на ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан, г-жа З. И. не е издала заповед за определяне условията за приемане на следните ученици, записани в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан:
– На 09.10.2017 г. в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан, общ. Опан е постъпило заявление от П. И. с искане дъщеря му Г. П. Т. да бъде записана във II клас в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан за учебната 2017/2018 г. Ученичката била записана в училището въз основа на подаденото заявление и приложено към него удостоверение за преместване. На комисията не бил представен документ, който да удостоверява информирането на родителя за записване на детето.
– На 26.10.2017 г. в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан е постъпило заявление от Р. М. с искане дъщеря й З. Р. М. да бъде записана в III клас в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан за учебната 2017/2018 г. Ученичката била записана в училището въз основа на подаденото заявление и приложено към него удостоверение за преместване. На комисията не бил представен документ, който да удостоверява информирането на родителя за записване на детето.
– На 22.11.2017 г. в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан е постъпило заявление от М. К. с искане синът й К. М. К. да бъде записан в VIII клас в професия „Деловодство и архив“ в ОбУ „Христо Ботев“, с. Опан за учебната 2017/2018 г. Ученикът бил записан в училището въз основа на подаденото заявление и приложено към него удостоверение за преместване. На комисията не бил представен документ, който да удостоверява информирането на родителя за записване на детето.
3. На 03.10.2017 г., г-жа И. е сключила договор за доставка на храна за обедно хранене на учениците от I до VIII клас – готови за консумация обедно ястие и десерт на стойност 1,80 лв. с ДДС с доставчик „Сивон“ ЕООД, [населено място]. Срокът на договора бил до 15.06.2018 г. Въпреки подписания договор за доставка на готови ястия за обяд в индивидуални опаковки и прибори за еднократна употреба за хранене – кетъринг и намаления към м. 05.2017 г. бюджет на училището във връзка с намаляване на учениците и корекция на натуралните показатели, е допуснала в училището да продължават да работят на трудов договор за неопределено време на длъжност „работник кухня“ двама служители на щат 0,5, както следва: Д. И. И., на длъжност: работник кухня, разносвач на храна – 4 часа и М. Я. Т., на длъжност: работник кухня, разносвач на храна – 4 часа. Задълженията на служителите, определени в длъжностните им характеристики били несъвместими с установения с договор от 03.10.2017 г. ред и начин за доставка на обедното хранене на учениците и те реално нямало как да изпълняват трудовите задачи и задължения, характеризиращи заеманата от тях длъжност, за която получавали трудово възнаграждение. От представените длъжностни характеристики не било видно кога и с каква заповед били утвърдени, липсвала дата на връчването им, а представената длъжностна характеристика на М. Я. Т. не била подписана от нея. В нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ на труда, г-жа И., в качеството си на директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Опан не изпълнила задължението си да връчи по надлежен ред длъжностната характеристика на М. Т. срещу подпис и отбелязване на датата на връчването.
В уволнителната заповед е посочено, че било установено още, че към датата на извършване на проверката – 04.01.2018 г., ОУ „Христо Ботев“, с. Опан имало реално неразплатени задължения само към първостепенния разпоредител с бюджет – Община Опан в размер на 3 232,38 лв. с ДДС, от които 2 592,15 лв. с ДДС за храна и 640,23 лв. с ДДС за ел. енергия и вода. Училището било в затруднение и невъзможност за разплащане на задълженията си от м. юни 2017 г. В нарушение на чл. 289, ал. 1 ЗПУО, чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и раздел VI. „Вземане на решения“, т. 3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор на гимназия, обединено и средно училище“, ищцата, в качеството си на директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Опан при явен недостиг на бюджетни средства, не е взела решение за целесъобразното им разходване и не е направила преценка за необходимостта от конкретни длъжности в училището, дали те могат да изпълняват своите задължения по длъжностна характеристика и съответно да бъде оптимизиран персоналът и разходите.
4. В нарушение на чл. 290, ал. 3 ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 13 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и III. Основни задължения, т. 15 от Длъжностна характеристика за длъжността директор на гимназия, обединено и средно училище, г-жа И.. в качеството си на директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Опан и отговарящ за законосъобразното, целесъобразно, икономично и прозрачно разпореждане с бюджетните средства не е изпълнила задължението си за публикуване на интернет страницата на училището утвърдения бюджет и отчета за изпълнението му. Към датата на извършване на проверката било установено, че сайтът на училището не бил достъпен.
Прието е за основателно възражението относно мотивирането на заповедта за уволнение, и в частност относно липсата на дати на извършване на нарушенията. Прието е също, че дисциплинарното нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Посочил е, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Посочил е също, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Съдът е приел, че в случая описаните в процесната заповед нарушения представляват бездействия – неизпълнение на вменени с нормативен акт задължения, че е посочено, че тези нарушения са констатирани при извършената на 04.01.2018 г. проверка от РУО Стара Загора и описани в изготвения във връзка с проверката протокол, с който ищцата е била запозната.
Преценено е за неоснователно възражението във въззивната жалба, че нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са тежки. Прието е за установено от представената по делото заповед 507/14.09.2017 г., в изпълнение на чл. 7, и чл.9, ал.1 от Наредба № 10/01.09.2016г. за организацията на дейностите в училищното образование, че са били определени началото и края на учебните часове и продължителността на почивките между тях. Посочил е, че в седмичното разписание на ЦДО за 2017/2018г. почивките не са били отразени в съответствие с издадената от директора заповед от 14.09.2017 г., което пропуск. Според съда този пропуск е несъществен, поради това, че е била издадена нарочна заповед на директора, в която подробно са били регламентирани продължителността на занятията и на почивките и поради това, че няма спор по делото, че в съответствие с чл.6 от Наредба № 10 за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания, седмичното разписание, ведно със заповедта, с която е било утвърдено, са били представени на РЗИ – Стара Загора и седмичното разписание е било оценено от здравната инспекция като изготвено в съответствие с наредбата. Преценено е за необосновано твърдението, че ищцата по този начин е застрашила здравето на децата. Приел е, че по делото няма данни липсата на почивка между часовете за самоподготовка и свободни занимания или занимания по интереси да е застрашила здравето на децата.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от Наредба № 10/01.09.2016г., според която директорът на приемащото училище до три работни дни от получаване на удостоверението по ал. 2 определя със заповед условията за приемане на ученика и информира родителя/настойника и/или ученика. Родителят/настойникът и/или ученикът подписва декларация за информирано съгласие относно различията в учебния план в приемащото училище и необходимите приравнителни изпити, ако има такива. Приел е за установено от представените по делото заявления на родителите на трите деца и от издадените въз основа тези заявления от директора заповед 58/12.10.2017 г., заповед 100/08.11.2017г. и заповед 178/23.01.2018г. ищцата като директор на училището е издала необходимите в съответствие с наредбата заповеди. Относно липсата на попълнени декларации за информирано съгласие от страна на родителите съдът е посочил, е същите са подали такива на 20.01.2018 г. Според съда макар и след датата на проверката на РУО – Стара Загора, още преди да бъдат изискани обяснения от ищцата, тези декларации са били налични, т.е. пропускът е бил отстранен, поради което същата не е следвало да бъде наказвана за този несъществен пропуск, нямащ никакви неблагоприятни последици и отстранен към датата на преценката дали да бъде наложено наказание за него.
Прието е за установено, че от Общински съвет – Опан са били гласувани решения за предоставяне на допълнителни средства на училището за 2016/2017 г. и за 2017/2018 г.; че от РУО – Стара Загора са били дадени необходимите разрешения през 2016 и през 2017 г. за сформиране на самостоятелни паралелки и че Общински съвет – Опан не е изпълнил взетите от него решения и не са били отпуснати тези допълнителни средства за финансиране на тези паралелки. С оглед на посоченото според съда не може и не следва да се търси отговорност от директорката за това. Прието е също, че от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза е установено, че недостигът на средства се равнява на сумата от 923,38 лв., а не на посочената в уволнителната заповед от 3 232,38 лв. Позовал се е на чл.295 ЗПУО, според който ако просрочените задължения на училището, прилагащо система на делегиран бюджет, надвишат 20% от утвърдените разходи в годишен размер, директорът носи дисциплинарна отговорност по реда на КТ. Прието е, че в случая просрочените задължения възлизат на 3,232,38 лв., те представляват 1,05 % от утвърдените разходи на училището в годишен размер, а като се приспаднат неизразходваните средства в размер на 2 309 лв., просрочените разходи възлизат на 923,38 лв., което представлява 0.3% от утвърдените разходи на училището в годишен размер. Формиран е извод, че фактът на недостиг на средства на училището в размер на 923,38 лв. не се дължи на виновно поведение на директорката. Относно вмененото й нарушение, че въпреки че е сключила договор за доставка на храна, е продължила да държи на работа двама кухненски работници съдът е приел, че разпоредбата на чл. 289, ал.1, т. 4 ЗПУО й предоставя това право – да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява прилагането на учебния план.
Съдът е приел, че невръчването на длъжностна характеристика на кухненската работничка М. Т. не е нарушение, което е извършено от ищцата, тъй като от писмените доказателства по делото е установено, че тази работничка е била назначен на работа от предходния директор на училището на 14.09.2009 г.
Прието е, че не е нарушение на трудовата дисциплина и констатацията, че сайтът на училището не е работил към деня на проверката. Според съда няма как да се приеме, че щом сайтът не работи, то утвърденият бюджет и отчет за изпълнението му не са били публикувани. Посочил е, че според констативната част на заключението на назначената по делото експертиза вещото лице е взело данни за делегирания бюджет на училището именно от сайта на училището, където този бюджет е бил публикуван. Формиран е извод, че липсват каквито и да е било доказателства ищцата да е нарушила разпоредбата на чл. 290, ал.3 ЗПУО.
Взета е предвид разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, според която при определяне на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, имащи отношение към извършено, какво е поведението на работника или служителя. Посочил е, че за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. Посочил е също, че допълнителните обстоятелства, които също се преценяват, са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. Прието е, че при оценка поведението на работника или служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр.
Въззивният съд е посочил, че възоснова на доказателствата по делото се налага извод, че в случая упражняващият дисциплинарната власт на работодателя по отношение на директора на училището, не е съобразил този текст. Според съда ако се приеме, че пропускът в седмичното разписание по т. 1 от заповедта и по–късно подадените декларации за информирано съгласие на родителите по т.2 съставлява нарушение на трудовата дисциплина, то в никакъв случай не би могло да се приеме, че това е правно значимо, за да обоснове налагането на дисциплинарно наказание, че обстоятелствата, при които е извършено показват това. Посочил е, че седмичното разписание е било одобрено от РЗИ, а липсата на предвидена почивка касае времето за самоподготовка, което се редува със занимания по интереси и свободни игри. Посочил е също, че пропускът да се изискат декларации от родителите на новозаписаните ученици е отстранен своевременно. Изведен е извод, че по делото няма данни както липсата на предвидена почивка между часовете за самоподготовка и свободни занимания, така и липсата на декларации да са довели до настъпването на някакви вредни последици за децата или за техните родители. Прието е, че преценката на работодателя относно налагането на дисциплинарно наказание следва да се основава и на значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед на настъпилите неблагоприятни последици за работодателя, че в случая такива вредни последици не са установени. Съобразено е, че ищцата не е извършила нарушенията, описани в пункт 3 и 4 от уволнителната заповед. Формиран е извод, че нито едно от описаните в заповедта за уволнение неизпълнение на предвидено в нормативен акт задължение не се отличава с някаква значимост и последици, за да обоснове налагането на наказание. Приел е, че несъответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението води до отмяна на дисциплинарното наказание. Изведен е извод, че поради това атакуваната заповед е незаконосъобразна и, че правилно е била отменена от първоинстанционния съд.
Прието е, че основателността на иска за отмяна на дисциплинарното наказание предопределя и основателността на другите два предявени иска – този за възстановяване на преди заеманата работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение. Прието е също, че освен отмяна на уволнението, нормата на чл.225, ал.1 КТ поставя и още едно условие за основателността на иска за присъждане на обезщетение – наличието на вреда, която се съизмерва с неполученото месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Съдът е приел, че по отношение на тези два иска във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, поради е преценил, че не следва да излага съображения. Посочил е, че в случая е присъдено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено според брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, и за период от 6 месеца – време, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.
При тези съображения е формиран извод за правилност и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са били уважени и, че същото следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси в изложението на жалбоподателя.
С решение № 132/02.11.2018 г. по гр.дело № 46/2018 г. на ВКС, III г.о., по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решения, постановени по чл. 290 относно релевантните обстоятелства за преценката по чл.189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание. Посочено е, че при преценката за „тежест на нарушението” от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да настъпят неблагоприятни последици. Прието е, че тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа. Когато в трудовите задължения на служителя са включени и трудови функции по управление, ръководство и контрол,т.е. трудови функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение. При системните нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.3 КТ, също следва да се изхожда от критериите по чл.189 КТ. При тях, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При установена системност на дисциплинарните нарушения, за да се съобразят критериите на чл.189 КТ, съдът следва да прецени съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост. Следва да се съобрази дали при тази системност на нарушенията се проявява устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя и дали поведението му – в крайна сметка – не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател. В същата насока е разрешението на правните въпроси в решение № 334/22.11.2012 г. по гр.дело № 242/2012 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК.
Правните въпроси не са разрешени в отклонение от посочената практика на ВКС. За да обоснове извод, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение на ищцата не съответства по тежест на извършените дисциплинарни нарушения съдът е формирал извод, че пропускът в седмичното разписание по т.1 от заповедта за уволнение и по-късно подадените декларации за информирано съгласие на родителите по т.2 от същата заповед съставлява нарушение на трудовата дисциплина, като е посочил, че същото не е правно значимо, за да обоснове налагане на дисциплинарно наказание. В тази насока е прието, че седмичното разписание е било одобрено от РЗИ, а липсата на предвидена почивка касае времето за самоподготовка, което се редува със занимания по интереси и свободни игри, че пропускът да се изискат декларации от родителите на новозаписаните ученици е отстранен своевременно. Формиран е извод, че по делото няма данни както липсата на предвидена почивка между часовете за самоподготовка и свободни занимания, така и липсата на декларации да са довели до настъпването на някакви вредни последици за децата или за техните родители. Прието е, че ищцата не е извършила нарушенията, описани в пункт 3 и 4 от уволнителната заповед. Изведен е и извод, че нито едно от описаните в заповедта за уволнение неизпълнение на предвидено в нормативен акт задължение не се отличава с някаква значимост и последици, за да обоснове налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Крайният извод на съда е, че несъответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението води до отмяна на дисциплинарното наказание. Всички тези изводи на съда, не са в противоречие с цитираната практика на ВКС. Различията в изводите са дължат на различните установени факти по настоящото дело и тези в цитираните решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, а не на различно тълкуване разпоредбите на чл.189,ал.1 КТ.
По същите въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касаят приложение разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ, която е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението на текста е налице трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Всички останали доводи в изложението представляват такива по правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното съдът преценява дали поставения правен въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но е и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл.81 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 68/07.03.2019 г. постановено по в.гр.дело № 1008/2019 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5557/22.04.2019 г., подадена от ответника Обединено училище“Христо Ботев“, с.Опан, община Опан, област Стара Загора, чрез адв. А. С., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1, чрез адв. Ат.С..
Осъжда Обединено училище „Христо Ботев“, с.Опан, община Опан, област Стара Загора да заплати на З. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3,ап.8 сумата 500 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: