О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1235/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. С. и Р. В. С., чрез пълномощника им адв. П. Т., срещу решение № 44 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 55/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 11.12.2009 г. по гр.д. № 72/2003 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл. 41 вр. с чл. 44 ал. 2 СК /отм./ е прието за установено по отношение на Р. В. С. и Й. Д. С., че наследодателят им Д. Г. С. е биологичен баща на Д. В. П. и К. В. П., родени от майка В. Д. П. съответно на 19.03.2001 г. и на 01.05.2002 г., и са присъдени разноски на ищцата.
Ответниците по жалбата В. Д. П. и действащите чрез нея като техен законен представител Д. В. П. и К. В. П., чрез пълномощника адв. Д. И., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по неоценяеми искове.
В изложението чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса за задължението на въззивния съд да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 16 ал. 6 ГПК, предвид че двама от ищците са малолетни и майка им също е ищец, и да повтори процесуалните действия, извършени от първата инстанция при наличие на това нарушение, и твърдят, че разрешението е в противоречие с т. 17 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС- основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържат, че въпросът: как следва да се ползват в гражданския процес веществени доказателства от наказателното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят и въпроса относно методиката, използвана при Д. експертизата, по който поддържат наличието на същото основание за допускане на касационно обжалване. Позовават се на това основание и по въпроса: неучастието на страната поради това, че не е уведомена по реда на чл. 130 ал. 4 ПАРОАВАС/отм./ за датата на приемане на експертизата по делегация, дали е самостоятелно основание за допускане на нова експертиза от делегиращия съд при своевременното й оспорване пред него и в кои случаи съдът може сам да отмени определението си за събиране на допуснато от него доказателство при отсъствие на хипотезата по чл. 131 ГПК/отм./. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането на касаторите за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По първия процесуалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Назначаването на особен представител по чл. 16. ал. 6 е предпоставено от наличие на противоречие на интересите на майката с интересите на детето- ППВС № 5/78 г. от 21.ІІ.1979 г. При липса на данни за такова противоречие, какъвто е настоящият случай, въззивният съд няма задължение за назначаване на особен представител. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по втория въпрос. До приключването на разглеждането на делото по същество във въззивната инстанция касаторите не са оспорили, че потникът и кръвният материал по него, използван за Д. експертизата, са на наследодателя им Д. С.. Третият въпрос относно използваната при Д. експертизата методика не е правен, а отговорът му изисква специални знания, каквито съдът няма. Затова е извън приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК. Последният въпрос в изложението, така както е формулиран, касае разрешението му от първоинстанционния съд, а съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК и задължителното тълкуване в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Доводите за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в изложението на касаторите, не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 55/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: