О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
Гр. София, 15.12. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2696/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалните пълномощници на М. А. Ш., срещу определение № 2447 от 25.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 4541/2016 г. на АС – София, ГК, 4 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 3472/14.10.2016 г. в частта относно разноските.
По подробно изложени съображения се моли определението да бъде отменено, като неправилно – необосновано и незаконосъобразно, и вместо него да се постанови друго, с което в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за частното въззивно производство, определени съгласно чл.38 ал.2 ЗА. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Насрещната страна – ЗД Б. И. АД [населено място], не е депозирала писмен отговор против частната жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения:
С определение № 3472/14.10.2016 г. съставът на АС – София, ГК е отменил определение на СГС, ГК, I отделение, 7 състав от 21.06.2016 г. по гр.д.№ 5486/2014 г., с което като резултат е оставена без уважение молбата на М. А. Ш. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез отмяна на присъждането на адвокатски хонорар в тежест на ищеца над размера от 17 490 лв., като до този размер искането на частния жалбоподател по чл.248 ГПК е уважено, респ. същото е оставено без уважение в частта за намаляване на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение до сумата от 11 630 лв. Определението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила. В частната касационна жалба се е съдържало искане за изменение на определението на САС в частта за разноските за въззивното производство, на основание чл.248 ГПК, по която е постановено и обжалваното сега определение. С него съставът на въззивния съд е приел, че няма основание да ревизира мотивите в предходното си определение, а именно, че доколкото изменението /допълването/ на решението /определението/ в частта за разноските не е причинено от поведение на противната страна, както и че определението по чл.248 ГПК няма характер на завършващ производството по делото акт и по искането не се дължи държавна такса, не се дължи и присъждане на разноски на частния жалбоподател, включително такива по чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ. В тази връзка се е позовал и на изричната формулировка на чл.81 ГПК, разграничаваща акта по приключването на делото от произнасянето по искането за разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложените мотиви са принципно правилни, но са относими към производство по чл.248 ГПК, а не към производство по чл.274 ал.1 ГПК, каквото е настоящото, образувано пред въззивния съд по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК. С постановяване на акт по съществото на частната жалба, въззивното частно производство е приключено и нормата на чл.81 ГПК намира приложение в случая, независимо, че спорът е относно разноски, дължими за първата инстанция.
По делото е безспорно установено, че в процеса пред САС частният жалбоподател е бил представляван безплатно при условията на чл.38 ал.1 ЗА и чл.5 НМРАВ от двама процесуални пълномощници – адв. Р. Ж. и адв. С. Б.; и че предпоставките на чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение /съобразно закона – за един адвокат/, са налице, с оглед изхода от спора. Поради това искането за присъждане на разноски на посоченото основание следва да бъде уважено. Съгласно нормата на чл.11 от НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба е 200 лв. Т.к. частната жалба е била частично уважена от въззивния съд, то в полза на процесуалните пълномощници следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., при условията на чл.248 ГПК. С оглед основателността на частната жалба, обжалваното определение на САС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, в посочения по-горе смисъл. Следва да бъдат присъдени и разноски за настоящото частно производство, в размер на 200 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА и чл.11 НМРАВ.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2447 от 25.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 4541/2016 г. на АС – София, ГК, 4 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 3472/14.10.2016 г. в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 3472/14.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 4541/2016 г. на АС – София, ГК, 4 състав в частта относно разноските, като ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати общо на адвокат Р. Н. Ж. от САК и адвокат С. И. Б. от САК сумата от 100 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца М. А. Ш. – частен жалбоподател.
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати общо на процесуалните пълномощници на М. А. Ш. – адвокат Р. Н. Ж. от САК и адвокат С. И. Б. от САК сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: