O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 19.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 310/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9729/ 18.12.2017 г. от Т. В. Е. чрез пълномощник адв.М. Б. срещу определение № 766/19.10.2017 г. по ч.гр.д. № 550/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено определение № 756 /15.08.2017г. по гр.д. № 1756/2015 г. на Районен съд- Ловеч. С него е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на въззивна жалба вх. № 2895/02.03.2017 г. срещу постановеното по делото решение № 27/27.01.2017 г., поправено с решение № 89/15.03.2017 г.
В жалбата се поддържа становище, че при постановяването на атакуваното определение не са съобразени особените непредвидени обстоятелства- тежко заболяване, което са попречило на касаторката да отстрани нередовностите във въззивната жалба и внесе дължимата държавна такса.
В изложението по чл. 284, ал.3 т. 1 ГПК касаторката поддържа допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира,че атакуваното определение противоречи на определения на ВКС, по ч.гр.д. № 404/2010 г. І г.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и по ч.гр.д. № 5308/2013 г.ІІІ г.о., ч.гр.д. № 92/2009 г.ІІ г.о.,постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Не извежда правни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд.
Ответниците по частната касационна жалба С. С. М. и И. С. К., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.П. П., я оспорват.
ВКС, състав на ІІІ г. о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима, тъй като има за предмет определение, което не подлежи на касационен контрол.
Ищцата С. С. М., ответница по частната касационна жалба в настоящото производство, е предявила срещу касаторката обективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумите 3000 лева, 410 лв. и законната лихва. С определение от 23.02.2016 г. Районен съд- Ловеч е присъединил гр.д. 1757/2015 г. на Районен съд- Ловеч за общо разглеждане с настоящото съгласно чл. 213 от ГПК. Присъединеното производство е образувано по искова молба от И. С. К.- също ответница по частната касационна жалба. Тя е предявила срещу касаторката искове с идентични предмет и цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в приложимата редакция /ДВ бр. бр. 50 от 2015 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С оглед посочения ограничаващ праг за допустимостта на касационното обжалване според цената на разглежданите искове, то следва че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол.
Частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 9729/ 18.12.2017 г. на Т. В. Е. срещу определение № 766/19.10.2017 г. по ч.гр.д. № 550/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 310/2018 г. на ВКС, III г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: