О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София 19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3664/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П., в качеството й на пълномощник на „Т.-м. ц.“ [населено място] , против решение № 79/03.07.2017 г. по гр.д. № 102/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е отменено решение № 26/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от К. А. К. против Т.-м. ц. – [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.04.2017 г. до 02.05.2017 г. и за разликата от 2 906, 71 лв. до 3 528, 67 лв. или за сумата от 621, 96 лв., както и в частта за разноските, като вместо него на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Т.-м. ц.“ [населено място] е осъден да заплати на К. А. К. допълнително обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 621, 96 лв. за времето от 05.04.2017 г. до 02.05.2017 г. /или общо обезщетение в размер на 3 528, 67 лв. за времето от 24.11.2016 г. до 02.05.2017 г./, както и направените разноски, потвърдено е решение № 26/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е признато за незаконно уволнението на К. А. К., извършено със Заповед № 304/23.11.2016 г. на Директора на „Т.-м. ц.“ [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за изпълнение на длъжността „техник-механик“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. А. К. е възстановен на предишната му работа.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1. „За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът следва ли да преценява доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определената длъжност или следва да прецени фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право?“; 2. „Съществува ли правна норма, която да забранява на работодателя да промени изискванията за заемане на предишна работа от длъжността, за която работникът е бил съкратен с предходна заповед, отменена от съд, веднага след влизане в сила на съдебното решение, с което работникът е възстановен на предишната работа?“; 3. „Под професионална квалификация следва ли да се разбира нормативно признатата в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието или може да се приеме, че квалификацията може да се определя със свидетелство за правоспособност, придобито в резултат на проверка на неговите придобити умения, навици и сръчности в дадена област?“; 4. „Ако трудовият договор е бил сключен при липсата на образование и/или квалификация на работника, работодателят разполага ли с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?‘; 5. „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по същество на спора, когато препраща към мотивите на първоинстационния съд?“. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 295/09.12.2014 г. по гр.д. № 979/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 20/09.01.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 611/15.12.2010 г. по гр.д. № 1288/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 561/04.10.2010 г. по гр.д. № 1962/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – К. А. К., подаден чрез адв. Н. М. в качеството му на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е преди влизане в сила на измененията в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да постанови атакуваното решение Окръжен съд – Кърджали е установил следните фактически данни: с влязло в сила на 01.11.2016 г. решение № 51/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 51/2016 г. по описа на Районен съд – Кърджали е отменена заповед № 188/10.11.2015 г. на Директора на ТМЦ-К., с която трудовото правоотношение с К. А. К. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „механик при ТМЦ – К.“; със заповед № 85/02.11.2016 г. на Директора на ТМЦ – К. е променена длъжностната характеристика за длъжността „техник-механик“ и със заповед № 86/02.11.2016 г. е открита една щатна бройка „техник –механик“ с НКПД 31153004 в структурно звено „Техници и други приложни специалисти“; със заповед № 304/23.11.2016 г., връчена на ищеца на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. А. К.. Заповедта от 23.11.2016 г. е мотивирана с твърдението, че съгласно променените изисквания за заеманата длъжност е необходимо завършено средно – специално образование „монтьор на асансьори“ и притежаване на професионална квалификация „монтьор на подемно-транспортна техника“, каквито работникът К. не притежава. Съдът е посочил е, че според предходните длъжностни характеристики за длъжността „механик сценични машини“ от 09.01.2004 г. и за длъжността „техник механик“ от 07.10.2009 г. образователното изискване е за средно специално образование, каквото съдът е приел, че К. притежава, както и че отговаря на допълнителните изисквания за длъжността, като е посочено, че притежава свидетелство за правообслужване на сценични машини. Окръжен съд – Кърджали е посочил, че с новата длъжностна характеристика от 02.11.2016 г. се изисква завършено средно-специално техническо образование „монтьор на асансьори“ и професионална квалификация „монтьор на подемно –транспортна техника“, като освен новите изисквания за длъжността се въвеждат и нови основни функции и задължения. Въззивният съд е приел за основателен релевирания от страна на ищеца К. А. К. довод за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя ТМЦ – К. и счел спорното уволнение за незаконно. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и е потвърдил решението му, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени. За да обоснове извода си, като се е позовал на предходните длъжностни характеристики /от 09.01.2004 г. и от 07.10.2009 г./, съдът е посочил, че необходимостта от повишаване на образователния ценз на работника и професионалните му качества е възникнала едва след възстановяването му на работа по съдебен ред. Счел е, че с включването на нови функции в длъжностната характеристика от 02.11.2016 г., трудовите функции на длъжността до такава степен са изменени, че работникът е назначен на нова длъжност, а не на тази, на която е възстановен.
С разпореждане от 25.01.2018 на Председателя на ВКС образуваното тълк.д. № 4 от 2017 г. по описа на ОСГК на ВКС и образуваното тълк.д. № 5 от 2017 г. по описа на ОСГК са обединени в едно тълк.д. под № 4 от 2017 г. на ОСГК по въпросите: 1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.“ и 2. „Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация?“. Формулираният под № 4 въпрос в изложението на жалбоподателя се припокрива с предмета на тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, като се имат предвид и наведените оплаквания и доводи от работодателя – касатор, че към момента на възникване на трудовото правоотношение работникът не е притежавал изискуемия образователен ценз и професионална квалификация. Даването на задължително тълкуване по въпроса, предмет на тълк.д. № 4/2017 г. би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 3664/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: