О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София 20.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5645 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ю. Н. С., чрез адв. Ж. Ч. срещу решение № 596/22.03.2013 г. по гр. дело № 4103/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение № 5778/08.08.2012 г. по гр. дело № 12665/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ над сумата 13 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 10.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. за определяне размера на неимуществените вреди, което определяне следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, 2. как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, решаван противоречиво от съдилищата – решение от 02.06.2010 г. по гр.дело № 52/2010 г. на САС и решение № 1093/10.10.2008 г. по гр.дело № 4481/2007 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./.
Касационна жалба е подадена от П. на РБ. срещу постановеното решение на Софийски апелативен съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата 2600 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за сумата 13 928.11 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези главници, считано от 10.11.2007 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за задължението на съда да определи неимуществените вреди, след като прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. II от ППВС № 4/68 г. , т. 3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 2. относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 от ЗОДОВ., решаван противоречиво от съдилищата, цитирани са решения на състави на ВКС и на Софийски апелативен съд, 3. дължи ли се обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ под формата на законни лихви върху суми, внесени като парични гаранции по мерки за неотклонение, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на Апелативен съд [населено място], на Софийски апелативен съд и на състави на ВКС.
Всяка от страните не е изразила становище по подадените касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е установено, че срещу ищеца Ю. С. е образувано досъдебно производство на 11.12.96 г. – сл. дело 302/1996 г. по описа на СпСлС. На 18.12.1996 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 203,ал.1 НК, вр.чл.202,ал.1,т.1 и т.2,вр.чл.201,вр.чл.20,ал.2,3 и 4, вр.чл.26, ал.1 НК и е взета мярка за неотклонение”задържане под стража”. На 30.12.1999 г.ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282,ал.3,вр.ал.2,пр.1 и 2, вр. чл.20 НК.
С постановление от 22.10.1997 г. мярката за неотклонение е изменена в парична гаранция в размер на 10 000 000 неденоминирани лв.
Въззивният съд е приел, че на 10.08.2001 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура за извършени престъпления по чл.282,ал.3,вр.ал.2,вр.ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр.чл.26,ал.1 НК, както и за престъпления по чл.203,ал.1 НК, вр.чл.201, вр.чл.20,ал.2 НК. Прието е, че образуваното нохд № 1487/2001 г. на Софийски градски съд е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 10.11.2007 г. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 13.06.1997 г. до 22.10.1997 г. Прието е, че в резултат на образуваното наказателно производство срещу ищеца С. за последния са настъпили неблагоприятни последици, изразяващи се в уронване на доброто му име и авторитет, страх от възможността да му бъде наложено наказание лишаване от свобода с присъда за извършено тежко умишлено престъпление, че е претърпял неудобства от социален, професионален и семеен характер. Съдът е приел, че ищецът Ю. С. е претърпял неимуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконните обвинения.
Прието е, че по определената мярка за неотклонение парична гаранция ищецът е внесъл сумата 10 000 лв. на 23.10.97 г. Прието е, че с влизане в сила на оправдателната присъда с обратна сила отпада законността на всички процесуални действия, че взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” е незаконосъобразна. Според съда задържането на внесената сума е без правно основание, че ищецът не е имал възможност да използва същата за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея. Съдът е приел, че това представлява претърпени имуществени вреди от ищеца. Прието е, че при липса на други доказателства имуществените вреди са най-малко в размер на законната лихва върху сумата 10 000 лв. съобразно текста на чл.86,ал.1 и ал.2 ЗЗД.
От правна страна съдът е приел, че са установени елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ/в редакцията на текста преди изменението с Д.в. бр.98/2012 г./ за ангажиране отговорността на П. на РБ. за причинените на ищеца С. неимуществени и имуществени вреди. Прието е, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконни обвинения за извършени престъпления по чл.282,ал.3,вр.ал.2,вр.ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр.чл.26,ал.1 НК, както и за престъпления по чл.203,ал.1 НК, вр.чл.201, вр.чл.20,ал.2 НК, за които е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда на 10.11.2007 г. Прието е, че отговорността на държавата е обективна и възникването й е в зависимост от крайния резултат на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда.
Относно размера на обезщетението съдът е приел, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че ищецът-жалбоподател е претърпял неимуществени вреди, последица от незаконното обвинение. Според съда ищецът е претърпял притеснения от близки и познати, тъй като е уронен авторитета и доброто му име, че е преживял страдания и страх от възможността за осъждането му на лишаване от свобода, че е преживял неудобства с оглед и на мярката за неотклонение „задържане под стража”.
Съдът е взел предвид продължителния период на наказателното преследване, факта, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” повече от четири месеца, което му се е отразило изключително тежко, че се е променило социалното му положение, че неимуществените вреди са в значителен размер, поради обстоятелството, че социалния и душевен дискомфорт са продължили десет години с оглед периода на наказателното производство, които са в най-активната и зряла възраст на един човек – между четиридесет и петдесет години. При тези съображения съдът е приел, че сумата 13 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените неимуществени вреди от ищеца, в който размер предявеният иск е основателен.
Относно претенцията за имуществени вреди съдът е приел, че размера на обезщетението следва да се определи по реда на чл.162 ГПК, с оглед на което искът е основателен за сумата 13 928.11 лв.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя Ю. С.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя С. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. А в т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Прието е, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства, касаещи претърпените от ищеца неимуществени вреди – душевните страдания и изживян страх от възможността за осъждането на наказание лишаване от свобода за извършено тежко умишлено престъпление, претърпените неудобства от социален и професионален характер, уронване на доброто име, продължителния период от време на проведеното досъдебно производство – 10 години, периода на задържане под стража – повече от четири месеца, неблагоприятните последици в професионален и личен план. Правните изводи на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с цитираната практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Жалбоподателят е цитирал решение № 506/02.06.2010 г. по гр.дело № 52/2010 г. на Софийски апелативен съд, в което липсва отбелязване да е влязло в сила. Поради това съдът намира, че не следва да се обсъжда даденото разрешение на правния въпрос с това решение.
С решение № 1093/10.10.2008 г. по гр.дело № 4481/2007 г. на ВКС II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.2,т.2 от ЗОДОВ, като е прието, че отговорността на П. на РБ. следва да се ангажира на посоченото основание. Установени са елементите от фактическия състав на цитирания законов текст. Съдът е приел, че определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лв. за едно от обвиненията и 4000 лв. за второто ще обезщетят справедливо претърпените неимуществени вреди от ищеца от повдигнатите незаконни обвинения. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с разрешението в посоченото решение, тъй като се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правните изводи са различни.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя П. на РБ..
Формулираните правни въпроси от ответника по п.1-ви и 2-ри са с идентично съдържание с въпросите, поставени от ищеца. Единственото различие е по въпроса в п.1-ви от изложението, а именно жалбоподателят счита, че правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, тъй като същият е разрешен в съответствие с цитираната практика на ВКС, по съображенията, изложени по-горе. Освен това разрешението на правния въпрос не е в отклонение с цитираната практика на ВКС в т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а именно отговорността на ответника не е намалена, поради липса на данни по делото за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Неоснователни са доводите на ответника за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. В подкрепа на становището за наличие на тази предпоставка са цитирани решение № 1093/10.10.2008 г. по гр.дело № 4481/2007 г. на ВКС II г.о., решение № 1120/13.02.2008 г. по гр.дело № 4546/2007 г. на ВКС I г.о., двете, постановени по реда на ГПК/отм./, решение № 506/02.06.2010 г. по гр.дело № 52/2010 г. на Софийски апелативен съд. Както се посочи по-горе решението на САС не е влязло в сила, поради което съдът намира, че същото не следва да се обсъжда. Относно цитираните решения на състави на ВКС разрешението на правния въпрос в обжалваното въззивно решение не е в отклонение, тъй като съдът е подходил при определяне размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди по същият начин. Обстоятелството, че определеният размер обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в настоящият случай е различен не обуславя извод за наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като фактическата обстановка за всеки конкретен случай е различна, съответно различни са обстоятелствата, обуславящи вредите.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, поставен от ответника – дължи ли се обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ под формата на законни лихви върху суми, внесени като парични гаранции по мерки за неотклонение. Съдът намира, че това основание не се установява, тъй като жалбоподателят е цитирал решение на Апелативен съд [населено място] и Решение на Софийски апелативен съд, съответно е посочил решения на състави на ВКС, които не е представил към изложението. Поради това е невъзможна преценката за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване. Освен това при извършената служебна справка съдът не установи наличието на цитираните решения на състави на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя П. на РБ..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 596/22.03.2013 г. по гр. дело № 4103/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 5304/13.05.2013 г., подадена от ищеца Ю. Н. С. от [населено място], [улица], ет.2,ап.4, чрез адв. Ж. Ч. и по касационна жалба вх. № 4307/07.04.2013 г., подадена от П. на РБ., чрез Б. С. п. в Апелативна прокуратура [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: