О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 77
София, 21.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на единадесети декември ………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 5497/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
П. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Сн. Е. от АК-Я., е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 02.06.2014 г. по гр.д. № 144/2014 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99/13.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1329/2013 г. по описа на Районен съд Ямбол в частта му, с която е отхвърлен иска на касатора срещу [фирма], [населено място] за горницата над 4 411,88 лева до сумата 5 295,20 лева, с правно основание чл.128 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществено процесуално правило и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма] – Б. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-т. 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. Какъв е начина на доказване на факта на изплащане на страна на [фирма] на дължимите заплати, обезщетения и командировъчни?; 2. Имат ли доказателствена тежест представени по делото разходни касови ордери, които не съдържат необходимите по закон реквизити – издател, основание, период за плащане, както и такива в които има поправки, дописвания и липса на подписи и данни?; 3. Може ли да бъде установено плащане на трудови възнаграждения единствено с такива РКО, без налични ведомости или други разписки по смисъл на чл.270, ал.3 от КТ?; 4. Доколко при представяне на частен писмен документ, който не съдържа пълни реквизити може да бъде открита процедура по оспорване по ред на чл.193 от ГПК или същите следва да бъдат ценени от съда в рамките на всички събрани доказателства? Позоваването е на всички допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът представя само едно влязло в сила решение – № 201 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 235/2013 г. на окръжен съд – Г., поради което следва да се приеме, че поддържаното допълнително основание е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и касационната жалба ще се съобрази с него.
За да отхвърли иска на касатора в частта, предмет на касационно разглеждане, съставът на въззивния съд е посочил, че не следва да се произнася по възраженията на въззивника относно редовността на представени по делото разходни касови ордери, доколкото те не са били оспорени в производството, нито е било оспорено изготвеното от вещото лице – икономист допълнително заключение от 02.12.2013 г., което е базирано на тези документи. Що се отнася до оспорените разходни касови ордери /в частта за авторството им/, те са изключени от доказателствата по делото и не са обсъждани от първоинстанционния съд.
Съпоставката на двете решения не дава основание да се приеме, че е налице противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси. Нещо повече – налице е и задължителна практика по тях, която се прилага последователно от съдилищата – напр. решение № 89 от 23.09.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 2715/2008 г. на ІІІ г.о. и др. В тях е прието, че разходните касови ордери са платежни документи по смисъла на чл.270, ал.3 КТ и могат да установяват плащания на трудово възнаграждение, както и че щом ищецът е получил сумите по ордерите негово е задължението да установи основанието, на което ги е получил /опр. № 990 от 25.07.2014 г. по гр.д. № 3178/2014 г. на ІV г.о./. В случая разходните касови ордери са осчетоводени по надлежния ред като плащания за трудово възнаграждение в счетоводството на предприятието, в какъвто смисъл е неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това няма основание да се приеме, че съдържанието на частните свидетелстващи документи е опровергано от други доказателства по делото, респ. че съществува съмнение в тяхната материална доказателствена сила. Иначе вярно е твърдението на касатора, че частните свидетелстващи документи подлежат на оспорване по реда на чл.193 ГПК само досежно авторството им, а верността им /съдържанието им/ се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 02.06.2014 г. по гр.д. № 144/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.