О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
гр.С., 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1025/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. И. С. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 2998 от 21.06.2010 год. срещу въззивното решение № 252 от 18.05.2010 год. по в.гр.дело № 303/2010 год. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 39 от 19.02.2010 год. по гр.дело № 508/2006 год. на Пещерския районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. Б. Г. от[населено място] иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху ливада с площ 2.224 дка в м.”К. п.“ в землището на[населено място], представляваща имот № 012111, при граници и съседи: № 012005-наследници на Т. И. П., № 012013-наследници на К. И. В., № 012002-ливада на Д. С. К. и № 000303-полски път, и ливада с площ 2.512 дка в землището на[населено място], м.”П. ч.”, представляваща имот № 030107, при граници и съседи: № 03019-земя по чл.19 ЗСПЗЗ, № 000408-полски път на [община]; № 000413-полски път на общината и 030020-ливада на И. К. П..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ длъжен ли е съдът в решението, с което уважава иск по чл.19, ал.3 ЗЗД да укаже на ищеца, че следва да отбележи решението в шестмесечен срок от влизането му в сила съгласно чл.115, ал.2 ЗС, и ако не е дал такова указание – тече ли посочения срок и б/ ако срокът по чл.115, ал.2 ЗС тече независимо от това – дали съдът е дал указание за отбелязване на решението или не, заличава ли се с обратна сила действието на вписването на исковата молба, или нейното действие отпада за в бъдеще? При последната хипотеза – правата на третото лице, придобити върху имота, предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД след вписването на исковата молба могат ли да се противопоставят на ищеца, чийто иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е бил уважен? Твърди се, че по първия въпрос липсва установена практика на съдилищата, вкл. и на ВКС, а даденото от въззивния съд тълкуване по аналогия с чл.362, ал.1 ГПК, според касатора е неправилно, тъй като се касае за различни задължения на правните субекти, регламентирани от различни правни норми. По втория въпрос касаторът твърди, че даденото от въззивния съд разрешение, според което действието на вписването на исковата молба отпада с обратна сила при липса на отбелязване на съдебното решение по уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и че придобитите от третото лице права при наличие на вписана искова молба могат да се противопоставят на правото на собственост на ищеца, противоречи на практиката на ВКС в решение № 1104 от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год., ІV-б г.о., на което въззивният съд се позовал погрешно. Според касатора, в цитираното решение било изказано становище, че при липса на отбелязване на решението, ефектът на вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД отпада и вече ще важи новото вписване на решението или на издадения нотариален акт в бъдеще.
Ответникът по касация Е. Б. Г. е на становище, че не е налице хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е било безспорно, че с влезли в сила на 28.09.2006 год. решение № 70 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 483/2005 год. и решение № 71 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 484/2005 год. на Пещерския районен съд, постановени по вписани на 14.11.2005 год. искови молби по чл.19, ал.3 ЗЗД, са били обявени за окончателни сключените на 11.04.2005 год. от ищеца-купувач предварителни договори за продажба на недвижимите имоти, предмет на ревандикационния спор.
Не се е спорило по-нататък, че ищецът/касатор/ не е отбелязал влезлите в сила решения по гр.дело № 483/2005 год. и по гр.дело № 484/2005 год. на Пещерския районен съд до 28.03.2007 год., когато изтича шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС, нито е вписал по-късно същите решения съобразно чл.112, б.”з” ЗС.
Безспорно е било и че процесните имоти са били прехвърлени на ответника срещу задължение за издръжка и гледане с нотариални актове от 03.04.2006 год., 18.05.2006 год. и 19.05.2006 год., вписани на същите дати в службата по вписванията-П..
При тези данни, въззивният съд е приел, че след като ищецът/сега касатор/ не е отбелязал в срока по чл.115, ал.2 ЗС влезлите в сила решения по исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, ефектът на вписаните на 14.11.2005 год. искови молби е отпаднал и макар вписани след това, придобивните нотариални актове на ответника вече могат да му бъдат противопоставени. Прието е, че тъй като до момента ищецът/касатор/ не е вписал и самите съдебни решения, той не разполага с придобивен акт за собственост, който да може да противопостави според нормата на чл.112, б.”з” ЗС на трети лица, които по-рано /преди вписването/ са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху същите имоти.
Съдът е приел и че по делото не е установен и втория елемент на иска по чл.108 ЗС – имотите да са във владение на ответника.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с решение № 1104 от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о. Въззивният съд се е позовал на споменатото решение в онази част от мотивите си, с която е приел, че ако в шестмесечния срок от влизане в сила на решението, с което е уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, не е извършено отбелязване на решението, вписването на исковата молба губи действието си – чл.115, ал.2 ЗС. Прието е, че след изтичане на този установен от закона материалноправен срок, ищецът може да впише самото съдебно решение по реда на чл.112, б.”з” ЗС, но това вписване ще има действие само за в бъдеще, то не ще може да се приобщи към датата на вписване на исковата молба, чийто ефект вече е отпаднал. В мотивите на решение № 1104 от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о. е посочено, че съгласно чл.115 ЗС, ако в дадения от съда 6-месечен срок за вписване на съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД ищецът не го впише, ефектът на вписаната преди това искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД отпада и вече ще важи новото вписване на решението или на издадения нотариален акт за в бъдеще. В случая, предмет на решение № 1104 от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о. е бил спор за собственост, ищецът по който е провел успешно иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а издаденият въз основа на влязлото в сила решение за обявяване на договора за окончателен нотариален акт е вписан в шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС.
В същия смисъл е и решение № 235 от 24.04.2009 год. по гр.дело № 5393/2007 год. на ВКС, ІV г.о., с което пак се подчертава, че вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД има действие само до изтичането на шестмесечния срок от влизането на решението в сила. Според решението на ВКС, ІV г.о., ако в шестмесечния срок от влизането му в сила, решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не бъде отбелязано, вписването на исковата молба губи действие и решението може да стане противопоставимо на трети лица, но след неговото вписване.
Следователно, с въззивното решение не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /и двете цитирани по-горе решения са постановени по реда на чл.218а, ал.1 ГПК, отм./ въпроса по приложението на чл.115, ал.2 във връзка с чл.114, б.”б” и чл.112, б.”з” ЗС. Според тази практика, изтече ли шестмесечният срок, без да е било отбелязано съдебното решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, оповестително-защитното действие на вписването по исковата молба губи действието си. А това означава, че положението се приравнява на начална липса на вписване на предявената искова молба с всички неблагоприятни от това последици за ищеца, с оглед на конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота срещу същия праводател. Съгласно чл.115, ал.4 във връзка с ал.2 ЗС, практиката приема, че вписването на решения, с които са уважени подлежащи на вписване, но невписани искови молби или искови молби, по които вписване е било извършено, но е загубило силата си, поражда на свой ред оповестително-защитно действие, но само от момента, от който то бъде извършено. Поради това, в решение № 235/24.04.2009 год. на ВКС, ІV г.о. се приема, че влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД може да бъде вписано /но не и да бъде отбелязано към вписването на исковата молба/ и след изтичане на шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС, но неговия ред е от реда на вписването му. В такива случаи, правата по сделки, които са вписани, макар и след вписване на исковата молба, но преди вписване на решението, са противопоставими на обещателя. На последния ще бъдат непротивопоставими само правата по сделки, които са вписани след вписването на решението.
В обобщение, даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не противоречи на практиката на съдилищата, илюстрирана с решенията на ВКС по приложението на чл.115, ал.2 във връзка с чл.114, б.”б” и чл.112, б.”з” ЗС и липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице такава, необходимо е: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По първия формулиран с изложението въпрос-дали съдът е длъжен да укаже на ищеца да отбележи решението, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД в шестмесечен срок от влизането му в сила съгласно чл.115, ал.2 ЗС и дали ако не направи това, срокът тече, не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът само твърди, че липсва конкретна практика на ВКС, но не сочи непълноти или неясноти на приложимите за процесния казус материалноправни норми. Като се има предвид, че разпоредбите на чл.115, ал.2, чл.114, б.”б” и чл.112, б.”з” ЗС се прилагат в непроменените им редакции от влизане на Закона за собствеността в сила, въпросът за характера на срока за отбелязване на влязлото в сила решение и дали този срок тече, ако съдът не е изрично указал на ищеца да направи това, не поражда необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, който не е от значение за точното прилагане на закона по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не би допринесло и за развитието на правото чрез различните му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.
В заключение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 18.05.2010 год. по в.гр.дело № 303/2010 год. на П. окръжен съд по жалба вх.№ 2998 от 21.06.2010 год. на М. И. С. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/