О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
[населено място] ,08.02.2012.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 761 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 21.02.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , по т.д.№ 185 / 2010 год. , с което е отменено в осъдителната му част решение на Софийски градски съд , ТО, VІ – 10 състав, постановено на 15.01.2010 год. по т.д.№ 364 / 2007 год. и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.92 от ЗЗД , за сумата от 9 659,46 лева, предявена по частичен иск с пълен размер на вземането от неустойка 88 317 лева ,като е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – за разликата между присъдените 9 659,46 лева и предявените при условията на частичен иск 18 660 лева . К. обжалва въззивното решение като неправилно , поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост . Сочи обстоятелства, относими към основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, позовавайки се на непроизнасяне на въззивния съд по формулираните от касатора материално-правни въпроси , както и на непосочена от касатора казуална съдебна практика в противоречие с която да се е произнесъл въззивния съд .Посочените съдебни решения на Върховен административен съд счита неприложими , съгласно т.3 на ТР № 1 / 19.02.2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , пояснило съдържанието на понятието „ практика на съдилищата „, по смисъла на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК .Сочи липса на изложени обстоятелства за обосноваване приложимост на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна , срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна , съгласно изискванията на чл.283 – 284 ГПК, след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК , намира следното :
Ищецът [фирма] е предявил иск против „ Заводски строежи – М. І „ О. , за заплащане на компенсаторно обезщетение , за неизпълнение на сключен договор за СМР – подмяна на покривна конструкция , с доставка от ответника – изпълнител и на необходимите за изпълнението материали , което обезщетение , общо назовано от страните като неустойка , се формира от стойността на заплатеното авансово възнаграждение , с приспадане на дължимо такова за частично изпълнени и полезни за Възложителя СМР и 15 % върху стойността на неизпълнението . Въззивният съд , приемайки че всяка от страните по спора е в забава и конкретно В. – по отношение изпълнение задължението да осигури разрешение за строеж и проект , въз основа на който да би било възможно изпълнението на ответника , е приел , че всяка от страните е имала право да развали договора и такова разваляне е настъпило , въз основа писмо на ищеца , доказано за доставено на ответника с обратна разписка от 27.12.2006 год. . В аспект на неизправността на възложителя съдът е приел, че същият не установява точното време на предоставяне на изпълнителя разрешението за строеж и проекта , в изпълнение задълженията си по чл.6 от сключения договор от 16.08.2006 го. и т.1.1 от анекс № 1 от 16.08.2006 год. към същия ,поради което и от този момент насетне ответникът да би бил отговорен за забавено изпълнение.С тези си мотиви , въззивният съд е отхвърлил иска изцяло .
К. [фирма] е формулирал 2 материално-правни въпроса, които в съответствие с правомощието си да конкретизира и уточнява , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав обобщава в един , в съответствие с формулировката на втория поставен от касатора въпрос . Именно същата е относима към предмета на спора , доколкото касае конкретно индивидуалния административен акт – разрешение за строеж , а „абстрактното приложение на административни разпоредби / неконкретизирано кои , освен като уреждащи статута на индивидуалните административни актове / , към гражданскоправните последици от неизпълнението на договорите „ изобщо , не кореспондира с изискването на преждеупоменатото ТР / т.1./ за ясна и точна формулировка на правния въпрос , в който единствено случай би било възможно и съобразяването му за релевантен към предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда . Формулираният от касатора материално-правен въпрос е : „ обвързан ли е изпълнителя по договор за СМР с наличието на разрешение за строеж , необходимо съгласно приложимите разпоредби на ЗУТ и липсата му освобождава ли го от отговорност за забава в изпълнението .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .
Съобразявайки предмета на спора , определен с обстоятелствената част и петитума на исковата молба и мотивите на въззивния съд , настоящият състав намира, че формулираният материално – правен въпрос е неотносим към правните изводи на съда , обусловили решението му. Съдът е приел, че с оглед конкретни клаузи на договора и анекса , възложителят се е задължил към изпълнителя с представянето на разрешение за строеж и проект, т.е. му е дължал това необходимо съдействие, с неоказването на което сам се е поставил в забава, освобождаваща длъжника от отговорност . Следователно, съдът е разрешил спора прилагайки правни последици на забава на кредитора , по смисъла на чл.96 вр. с чл.95 от ЗЗД, при това въз основа конкретните договорни клаузи , обвързващи страните . Въпросът на касатора, обаче, е насочен към наличието на административен акт – разрешение за строеж – като условие за допустимо изпълнение от ответника на възложените му СМР, независимо от договореното , респ. липсата му – като обстоятелство, освобождаващо го от отговорност за забавено изпълнение или пълно неизпълнение / чл.81 ал.1 от ЗЗД / . Не е налице идентитет на така формулирания материално – правен въпрос с въпрос , на който съдът е отговорил чрез решаващите си изводи по спора . Интерпретацията на факти по делото , вкл. относимостта на приложените според съда договорни клаузи за разрешаването на спора ,вкл. необходимостта от разрешение за строеж, съгласно чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ, са все въпроси по обосноваността на решението , при преценката правилността му по същество , по реда на чл.281 т.3 от ГПК и извън обхвата на преценката за допустимост на касационната жалба . Още повече, че изводът на съда е кумулативно обусловен и от липсата на годен за изпълнение проект , своевременно представен на изпълнителя .
С оглед липсата на формулиран правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , е безпредметно излагане на аргументи по допълнителните селективни критерии на т.2 и т.3 на същата норма . Верни са доводите на ответната страна , че практиката на административните съдилища не формира „ съдебна практика „ по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК . Приложените съдебни решения на граждански съдилища – казуална практика, са неотносими дори към поставения от касатора и както вече се посочи – ирелевантен за решаващите изводи на съда материално – правен въпрос .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд , постановено на 21.02.2011 год. по т.д. № 185 / 2010 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :