2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
Гр. София, 14.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1377/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 266 от 21.10.2013 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 469 от 22.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1203/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. В съобразителната част на определението е прието, че независимо от изхода на делото, не следва да се присъждат разноски на ответника по касация Политическа партия /ПП/ „Съюз на демократичните сили”.
Определението е обжалвано с частна жалба от ПП „Съюз на демократичните сили” в частта, с която не е уважено искането за разноски. Във връзка с частната жалба е образувано ч. т. д. № 4560/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. Производството по делото е прекратено с определение № 59 от 14.01.2014 г., постановено от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, и частната жалба е препратена на настоящия състав за разглеждане по реда на чл.248 ГПК като молба за изменение на определението от 21.10.2013 г. в частта за разноските.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Молбата /наименована „частна жалба”/ е подадена преди началото на срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да откаже да присъди поисканите с отговора на касационната жалба разноски, настоящият състав на ВКС е приел, че като ответник по касация молителят ПП „Съюз на демократичните сили” няма право на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не се е възползвал от процесуалната възможност да се позове на недопустимостта на подадената от [фирма] касационна жалба, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, и да предотврати неоправданото извършване на разноски за недопустимото касационно производство.
Доводите в молбата по чл.248 ГПК не налагат промяна на становището за недължимост на разноските.
Недопустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение по в. гр. д. № 1203/2012 г. на Великотърновски окръжен съд произтича от закона – чл.280, ал.2 ГПК. Същата е обусловена от търговския характер на разрешения с обжалваното решение правен спор и от цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела /10 000 лв./. Молителят е представляван от адвокат, който притежава необходимите правни знания, за да съобрази установените в закона обективни и субективни критерии, с оглед на които въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол. Обстоятелството, че въззивният съд неправилно е указал възможността да се обжалва решението и не е върнал като недопустима подадената от ищеца касационна жалба, а е връчил препис от нея на ответника – молител за отговор по реда на чл.287 ГПК, не е препятствало молителя да се позове на чл.280, ал.2 ГПК и да възрази срещу допустимостта на жалбата. Вместо да се противопостави на недопустимото касационно обжалване, молителят е депозирал отговор, в който са развити доводи за неоснователност на жалбата, и е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, каквото очевидно не би могло да се осъществи предвид ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. А. в молбата, че лишаването от разноски съставлява недопустимо „наказание” на страната за пропуските на адвоката, изготвил отговора на касационната жалба, е относим към договорните отношения между молителя и неговия пълномощник – адвокат и не може да обоснове възлагане на разноските за адвокатско възнаграждение в тежест на насрещната страна. Позоваването на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е неуместно, доколкото при своевременно депозирано възражение за недопустимост на касационната жалба молителят не би извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размера, заплатен за процесуално представителство пред ВКС – 800 лв.
По изложените съображения молбата за изменение на определение № 266 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1377/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да се остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата /подадена като частна жалба вх. № 10446/11.11.2013 г./ на Политическа партия „Съюз на демократичните сили” за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 266 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1377/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :