О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 15.03.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2280 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. Т., чрез процесуалния представител адв. П. С. против решение № 1625/10.07.2017г. по в.гр.д. № 2425/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което след частична отмяна на решение № 1650/10.03.2017г. по гр.д. № 1854/2014г. на СГС, I-6 състав е отхвърлен искът по чл.226 , ал.1 КЗ / отм./ на Й. А. Т. срещу ЗАД [фирма] за заплащане на разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и искът по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на сумата от 1700лв., обезщетение за имуществени вреди.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва допустимостта и основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба в частта по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
В частта, с която се отхвърля искът за имуществени вреди в размер на 1700лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Видно от исковата молба в посочения размер, който не е бил променян по реда на чл.214 ГПК, настоящата касаторка е предявила иск по чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП. На осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК / редакция ДВ бр.50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански и до 20 000лв. – за търговски. В случая искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е под определените в закона минимални прагове за достъп до касация както по граждански, така и по търговски дела . Следва касационната жалба в тази част, като недопустима, да се остави без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение по отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установено е било извършването на ПТП на 29.03.2011г., при което касаторката е получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост и контузия на гръдния кош, които увреждания са в пряка причинна връзка с инцидента. САС е съобразил като наложилото се болнично лечение, неговата продължителност, претърпените две операции /наместване и заковаване на раменна кост и изваждане на метални имплантни/, така и домашно-амбулаторното лечение, свързано с процеса на възстановяване. Изводът, че обезщетение в размер на 30 000лв. е справедливо да възмезди получените болки и страдания в резултат на катастрофата, въззивната инстанция е направила след отчитане на вида и броя на уврежданията, липсата на данни те да са причинили на касаторката неудобства по-интензивни от обичайните при подобен вид травми; възрастта на пострадалата и възможността да се възстанови физически и емоционално сравнително бързо; социално-икономическите условия в страната към датата на инцидента; установената съдебна практика в хипотези, подобни на процесната.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните правни въпроси: 1/ Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2 / Следва ли при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната?; 3/Младата възраст на увреденото и претендиращо от ПТП обезщетение лице, съставлява ли факт, от който може да се направи извод за по-бързо преодоляване на преживените болки и страдания, респ. следва ли този факт да доведе до намаляване на размера на присъденото му обезщетение?; 4/ Следва ли съдебната практика по сходни случаи да е основен ориентир за съда, определящ справедливия размер на неимуществените вреди или той следва да вземе предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства? Касаторката счита, че по същите въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС, представляващо допълнително основание на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението в ДВ бр.86/2017г./. Позовава се на ППВС № 4/1968г. и постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 88/09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 114/03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС и други по първи въпрос; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 73/16.09.2013г. по т.д. № 964/2011г. на ВКС и други по втори въпрос; Решение № 151/02.11.2016г. по т.д. № 2629/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 177/27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 186/14.02.2017г. по т.д. № 1501/2015г. на ВКС, II т.о. по трети въпрос; ППВС № 4/1968г. и Решение № 158/11.11.2016г. по т.д. № 2369/2015г. на ВКС по четвърти въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че първи и втори от горепосочените правни въпроси са обусловил крайните правни изводи на въззивния съд. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. и цитираната от касаторката практика в решенията по чл.290 ГПК понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Прилагането на последния критерий е обусловено от разбирането, че отношение към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 29.03.2011г., т.е. отчел е социално икономическите условия в страната към конкретен момент, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Трети въпрос не изпълнява изискванията към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на общото основание за допускане на касационно обжалване. С формулирането му касаторката цели да обоснове довод за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при необосновани изводи относно влиянието на възрастта към процеса на възстановяване. Следователно отговорът на този въпрос предполага извършване на проверка на установените по делото факти и дали съдът е приложил спрямо тях правилно опитни правила, правила на логиката и науката, т.е. необходимо е обсъждане по същество на оплакванията по чл.281, т.3 ГПК, която дейност е извън предметния обхват на фазата по чл.288 ГПК. Следва да се има предвид, че заключението на САС във връзка с отчитане възрастта на пострадалата не е изолирано, а е направено при съвкупна преценка и на други фактори: вид, брой, интензитет на получените увреждания, конкретни медицински интервенции и възстановителен период. Не е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Касаторката се позовава на решения на ВКС, които в своята казуална, а не тълкувателна / съдържаща отговор на въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване/ част на мотивите разглеждат конкретното проявление на възрастта на пострадалия в отделните процесни случаи.
Четвърти въпрос също не обосновава извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е постановил крайния си правен извод по отношение разрешаването на спора единствено въз основа на цитираните от него съдебни решения, представляващи незадължителна практика на съдилищата, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при сходни травматични увреждания, получени в сходни времеви моменти. Позоваването на тази съдебна практика е само за изчерпателност, след като вече решаващият съд е изложил подробна аргументация и при спазване на критерия за справедливост е отчел фактите и обстоятелствата по конкретния спор. САС не е приел, че определянето на размера на претендираното обезщетение подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане и времето на осъществяване на деликта.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касацията претендира разноски, поради което същите следва да се присъдят в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1625/10.07.2017г. по в.гр.д. № 2425/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1650/10.03.2017г. по гр.д. № 1854/2014г. на СГС, I-6 състав е отхвърлен искът по чл.226 , ал.1 КЗ / отм./ на Й. А. Т. срещу ЗАД [фирма] за заплащане на разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. А. Т. срещу въззивно решение №1625/10.07.2017г. по в.гр.д. № 2425/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1650/10.03.2017г. по гр.д. № 1854/2014г. на СГС, I-6 състав е отхвърлен искът по чл.226 , ал.1 КЗ / отм./ на Й. А. Т. срещу ЗАД [фирма] за заплащане на сумата от 1700лв., обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Й. А. Т. да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 100лв., представляваща разноски по спора, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: