О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 11.02. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 874/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от гр. В., приподписана от адв. Г. Ц. от Адвокатска колегия – Монтана, против решение от 13.05.2009 г. по в. гр. д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 257/2008 г. на Берковски районен съд за отхвърляне на предявените от И. Т. И. против Ц. В. П. иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 200 лв. – главница по договор за заем от 01.04.2005 г., и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 163.00 лв. – неустойка по договора за периода 01.05.2005 г. – 01.08.2008 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че изводите на съда относно правното значение на представения по делото запис на заповед като източник на претендираните чрез исковете парични вземания не кореспондират с доказателствата по делото и с приложимите законови разпоредби, които регламентират договора за заем и неустойката като вид санкция при неизпълнение на парични задължения. По съображения, изложени в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на решението и за уважаване на исковете в пълен размер, ведно с присъждане на съдебните разноски.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с решението въззивният съд се е произнесъл по значим за правния спор материалноправен въпрос – за наличието на правоотношение между страните, породено от договор за заем, и на уговорка за заплащане на неустойка от заемополучателя при неизпълнение на задължението му за връщане на получената в заем парична сума, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на други съдилища, обективирана в цитирани съдебни решения.
Ответникът по касация Ц. В. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта, с която се атакува въззивното решение по иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД. Обжалваемият интерес по повод на този иск е 200 лв. и предвид изричната разпоредба на чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Окръжен съд – Монтана е потвърдил решение на Берковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Т. И. против Ц. В. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 163 лв., претендирана като неустойка по договор за паричен заем, оформен с разписка /запис на заповед/ от 01.04.2005 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е възприел изцяло мотивите към него и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Отхвърлянето на иска за неустойка е обосновано с аргумент, че неустойката предпоставя съгласие на страните по договора за уговарянето й, а по делото не са ангажирани доказателства за постигане на такова съгласие между ищеца и ответника по повод сключения помежду им договор за паричен заем. Прието е, че представеният в процеса запис на заповед с дата 01.04.2005 г., с който според твърденията на ищеца е оформено заемното правоотношение, е подписан само от ответника в качеството на издател и поради това съставлява едностранното волеизявление за задължаване с посочената в текста на записа лихва в размер на 0.5 % за всеки ден просрочие, а не договорна клауза за неустойка по см. на чл.92 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
В конкретния случай атакуваното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на спора по иска с правно основание чл.92 от ЗЗД материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за възникване на вземане за неустойка по договор за паричен заем, с което е изпълнено същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Независимо от това настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението поради отсъствие на релевираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. От цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение от 18.11.2004 г. по гр. д. № 17/2004 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение от 09.06.2003 г. по гр. д. № 63/2003 г. на Дуловски районен съд /влязло в сила/ не произтича извод за съществуване на противоречива практика на съдилищата по приложението на нормата на чл.92 от ЗЗД, която регламентира неустойката като форма на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение. Нещо повече – в тези решения изобщо не е обсъждан значимия за разглеждания правен спор въпрос относно предпоставките за възникване на вземане за неустойка, което ги прави неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представеното решение от 29.05.2008 г. по гр. д. № 179/2008 г. на Окръжен съд – Ямбол /влязло в сила/ опровергава поддържаната от касатора теза в производството по чл.288 от ГПК, тъй като в него е застъпено становище, аналогично на възприетото с обжалваното решение – че неустойка за договорно неизпълнение се дължи само ако е уговорена от страните по договора. Следва да се отбележи, че в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд никога не е съществувал спор относно предпоставките за възникване на вземане, респ. на задължение, за неустойка в случай на договорно неизпълнение. В трайната си практика Върховният съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към разрешението, че неустойка се дължи ако и доколкото е уговорена от страните по конкретното договорно правоотношение. Изводите на въззивния съд, с които е обосновано отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, са изцяло в съответствие с тази практика, което изключва касационното обжалване на въззивното решение на релевираното основание – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението от 13.05.2009 г. по в. гр. д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Монтана.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението от 13.05.2009 г. по в. гр. д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 257/2008 г. на Берковски районен съд за отхвърляне на предявения от И. Т. И. против Ц. В. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 163 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Т. И. от гр. В., обл. Монтана, ул. „Д” № 41, срещу решението от 13.05.2009 г. по в. гр. д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 257/2008 г. на Берковски районен съд за отхвърляне на предявения от И. Т. И. против Ц. В. П. иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчването. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :