О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
С., 19.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3188 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. К. Т. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 1411 от 30.11.12г. по в.гр.д.№ 918 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 833 от 22.05.12г. по гр.д.№ 1469/11г.на Пловдивски окръжен съд, като е отхвърлен предявения от Т. К. Т. против О. Л. С. иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 500евро,с която последния се обогатил неоснователно- при начална липса на основание,както и за заплащане на законна лихва,считано от 29.12.09г.Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника [фирма] [населено място]. Присъдени са следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да посочва конкретен въпрос,за който да е възможно да се прецени дали е резрешен от въззивния съд в противоречие на практиката на ВКС.По същество изложените доводи са за неправилност на постановения акт,като се оспорват изводите на съда относно: 1.съществуването на основание за престацията,независимо от липсата на правоотношение между ищеца и ответника/за който извод се твърди,че е в противоречие с ППВС № 1 от 28.05.79г./, 2.че основанието за плащане на процесната сума от ищеца на ответника е „нареждането”на третото лице помагач / което противоречало на приетото в решение без задължителен характер № 889 от 27.10.08г.по гр.д.№ 3994/07г.на І г.о.на ВКС,че основанието е типичната цел на една сделка или правно действие/ и 3.съдът неправилно не се е съобразил със сключените договори между ищеца и [фирма] от 28.12.09г.,между ищеца и [фирма] от 29.12.09г.и разписката от 29.12.09г.,а вместо това се доверил на свидетелските показания и договора за новация от 27.03.09г., сключен между [фирма] и [фирма].Оспорва се и допускането на свидетелски показания за установяване заплащане на сума над 5 000лв.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
По делото не е имало спор относно следните факти.На 28.12.09г.е сключен договор за строителство между ищеца като възложител и [фирма],представлявано от ответника за изпълнение на довършителни СМР в апартамент № 7 на ет.4 в новострояща се сграда за сумата 5 500евро, платими при подписване на предавателен протокол между страните или Акт обр.15.На 29.12.09г.е сключен договор за покупко-продажба на същия апартамент № 7,но между ищеца и третото лице помагач К.”Е. за сумата 33000лв.,които са платени на посочената дата.На същата дата 29.12.09г.е издадена разписка,съгласно която ищецът като ”платец” е заплатил на ответника сумата от 27 500 евро за продажба на апартамент № 7.Преди това – на 25.08.08г.между [фирма]/изпълнител/ и [фирма] /възложител/ е бил сключен договор за строителство в груб вид на обект ”Жилищна сграда”срещу цена, определена съобразно „действителните разходи,извършени от изпълни-еля” и доказани с разходооправдателни документи.С договор за новация от 27.03.09г.,същите страни/ [фирма] и [фирма]/са се договорили че ако [фирма] не изплати на [фирма] дължимата сума от 96 799лв.в срок до 31.12.09г.-изпълнителят ще придобие собствеността върху два апартамента – процесния с №7 и № 8.На 29.12.09г. К.” Е. е прехвърлила на дъщерята на ответника апартамент №8 и на ищеца е бил прехвърлен апартамент № 7.
Съобразявайки всички така установени факти при постановяване на акта си,въззивният съд е достигнал до правния извод, че ищеца е платил исковата сума от 27 500евро/удостоверена с гореописаната разписка/ на ответника на валидно основание – за придобиване право на собственост на конкретен имот,която собственост е прехвърлена по установения за това ред. Счел е, че разписката е съставена във връзка с извършената новация между дружествата [фирма] и [фирма] и има характер на обратно писмо,установяващо,че по договора за покупко-продажба на апартамент № 7, действителната цена на апартамента, заплатена от ищеца не е 33 000лева, а е 33 000евро/ включваща 27 500 по разписката,заплатена при сключване на сделката и 5500евро,останали дължими по сключения договор от 28.12.09г., при подписване на Акт обр.15 /.
При тези мотиви на съда,не е възможно да се допусне касационно обжалване без да е поставен въпрос,защото няма как да се извърши преценка за наличието на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт – не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.Съгласно цитираното решение касационният съд, упражня-вайки правомощията си за дискреция на касационните жалби,не извършва проверка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване.
Освен липсата на годно общо основание за допустимост,което е съществено,защото именно въпросът определя рамките,в които се осъществява проверката за допустимост,настоящият съдебен състав констатира и липса на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Представените от касатора две решения на ВКС не могат да обосноват противоречие с практиката на ВКС,защото едното /с № 889 от 27.10.08г.по гр.д.№ 3994/07г.на І г.о.на ВКС/ е без задължителен характер,а другото / решение № 546 от 23.07.10г.по гр.д.№ 856/09г.на ІVг.о. по реда на чл.290 от ГПК/- е несъотносимо, като постановено по въпрос, касаещ тълкуването на договора съгласно чл.20 от ЗЗД, какъвто въпрос в настоящето производство не може да бъде изведен. От посочената от касатора практика съотносимо е единствено ППВС № 1 от 28.05.79г., но то е съобразено от въззивния съд при постановяване на акта. Съгласно установената с него практика, за да е основателен предявения иск, следва ищеца да е установил предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.В цитираното Постановление е изяснено,че началната липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, в случаите на унищожаемост когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта или когато предаването е станало без наличието на някакво правоотношение. В конкретния случай въззивният съд е приел,че процесната сума е заплатена на валидно основание /придобиване право на собственост/,като тези изводи, както вече беше посочено, настоящата инстанция не контролира в това производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1411 от 30.11.12г. по в.гр.д.№ 918 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.