О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София 07.07.2009 години
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 832 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. Д. П. от гр. С.,чрез процесуалния си представител – адвокат Ц против решение № 230 от 26.11.2008г.по в.гр.д. № 206 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 23.11.2007г. по гр.д. № 115/2007г.на Видински окръжен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава общо на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК- без конкретно да посочва някое от трите конкретно изброените основания. Към изложението не е приложена практика, а и касаторът не се позовава на такава. Липсва и изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени само доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Единственият въпрос,който може да се изведе е за това-дали в конкретния случай е налице хипотезата на чл.35 ал.1 т.4 от Закона за адвокатурата/ЗА/ и извършените от ответника по делото-адвокат К. действия са довели до прекратяване на съдебното производство по вина на адвоката, без то да може да продължи пред съд, друг орган или арбитраж,както и дали тя е изпълнила задължението си по чл.40 ал.3 от ЗА-за точно осведомяване на клиента за неговите прави и задължения по делото.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от Г. Д. П. против Т. Д. К. искове с правно основание чл.280 ,във вр.с чл.79 и чл.82 от ЗЗД за сумата от 87 227.89лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,произтичащи от неизпълнено задължение по сключен договор за правно защита и съдействие,с предмет -правни действия по изп.д. № 25/04г.и с правно основание чл.35 ал.4 от ЗА –за сумата от 1 618лв.,представляваща стойността на изплатеното без основание адвокатско възнаграждение по сключения договор за правно защита и съдействие от 27.04.2005г.,ведно с полагащата се законна лихва,считано от 1.04.2007г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови решението си въззивният съд е счел,че ответницата е изпълнила задълженията си по сключения договор и не е налице твърдяното виновно неизпълнение. Отделно е счел,че не е налице и причинна връзка между твърдяното от ищеца договорно неизпълнение и имуществените вреди,чието обезщетение се претендира,доколкото те не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението,което се твърди и не са могли да бъдат предвидени при сключването му. За другия иск -въззивният съд е приел,че въобще не е доказано изплащането на уговореното възнаграждение от 1 618лв.,отделно- не е доказано развалянето на договора от 27.04.2005г.,за да се иска връщане на възнаграждението и че не е налице състава на чл.35 ал.4 от ЗА,на който ищеца се позовава.
В касационната жалба не се сочи основание по чл.280 от ГПК и не се поставя въпрос,а се излагат доводи за неправилност и необоснованост. Последните не следва да се обсъждат,защото неправилността и необосноваността не са основания за допускане до касационно обжалване и произнасянето по тях – законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не се сочи и не е налице.
Ако се счете,че поставения от касатора въпрос е за това дали всички, извършени от ответницата действия са виновни и са довели до прекратяване на съдебното производство без то да може да продължи пред съд, друг орган или арбитраж,по смисъла на чл.35 ал.4 от ЗА и дали е налице неизпълнение на задължението й по чл.40 ал.3 от ЗА, то те са от значение за решаването на спора,но отговорът им е отрицателен.
Със сключеният между страните договор за поръчка по смисъла та на чл.280 от ЗЗД на 27.04.2005г.-ответницата е поела задължението –да извърши правни действия чрез представителство по изпълнително дело № 25/04г.на СИС при КРС с цел удовлетворяване на вземането на длъжника в размер на 87 227.89лв.срещу „Сердика-Кула”ЕАД по изпълнителен лист от 8.10.2003г. При положение,че в подписания договор не са конкретизирани правните действия,които ответницата-довереник следва да осъществи, следва да се приеме,че се касае до действия,които тя ще определи по своя преценка- съобразно знанията и опита си. Безспорно е,че такива действия тя е предприела- подала е молба за присъединяване на доверителя си Г. Д. П. като взискател по друго изп.д.-№ 20/04г.на СИС при КРС,давала му е консултации във връзка със същото,извършвала е преценка дали да обжалва или не действията на съдия-изпълнителя,подала е молба за възстановяване на срока за обжалване. Следователно-налице е изпълнение,а не виновно неизпълнение на поетите договорни задължения. Въпросът за резултатността и качеството на изпълненото задължение нямат връзка с въпроса за вината. Освен,че няма виновно поведение на ответницата,не се установява и че нейните действия са довели до прекратяване на съдебното производство без то да може да продължи пред съд, друг орган или арбитраж по смисъла на чл.35 ал.3 от ЗА,както се твърди в касационната жалба. В случая- въобще няма прекратяване на съдебното производство/доколкото може да се счете,че изпълнителното производство е съдебно/. От данните по делото се установява,че по изпълнително дело № 20/04г.,по което касаторът е бил присъединен кредитор не е съществувала възможност за удовлетворяване на вземането му,тъй като имуществото на длъжника, срещу което е насочено изпълнението е било достатъчно за удовлетворяване само на първия взискател. Обстоятелството,че във въззивното производство е назначена експертиза,която е дала заключение,че оценката по която е извършена публичната продан на имота по изпълнителното дело е по-ниска от реалната, не дава възможност за друг извод,тъй като следва да се преценят фактите по конкретното дело,а е факт,че по това изпълнително дело № 20/04г.касаторът не е могъл да удовлетвори вземането си. За прекратяване на производството не може да се говори и тъй като касаторът е взискател по образуваното по негово искане –изпълнително дело №25/04г.,за което няма данни какви изпълнителни действия са осъществени.
Относно въпросът за неизпълнение от страна на ответницата на задължението по чл.40 ал.3 от ЗА,такива доказателства по делото няма и въобще не са събирани.
С оглед на изложеното,тъй като не се представят доказателства,че спорът е разрешен в противоречие с практика на ВКС,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 26.11.2008г.по в.гр.д. № 206 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.