О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София 04.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 703/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281 т. 3 от ГПК, “Б” О. гр. С., ул. “И” № 9, е подал касационна жалба против решение № 501/10.12.2008 год. по гр. д. № 752/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което се отменява решение № 67/25.04.2008 год. по гр. д. № 337/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд, и вместо него се постановява друго, с което се отхвърля иска на “Б” О. гр. С. против “А” ЕО. гр. К. за заплащане на сумата 25 211,95 лв., представляваща неплатена цена на стоки по фактури № № 1597/18.11.2005 год., 524/14.02.2006 год. и 1090/15.11.2006 год.
Касаторът счита, че въззивният съд необосновано е приел, че данъчните фактури не налагали извод, че ищецът е доставил на ответника процесните стоки – ПВЦ профили. Неправилно било прието, че подписите върху фактурите не са положени от лицето посочено за получател. Единичната и тройна съдебно-графологични експертизи са дали заключение в смисъл, че подписите вероятно не са положени от лицето Й. С. С. , а от това не можело да се направи извода, че стоката не е получена. Освен това било платено част от дължимия ДДС, което също доказва факта на предаване на стоката, и в случая следвало да се приложи чл. 301 ТЗ.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на твърдението, че материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд се прилагат копия от решение № 1488/08.11.1999 год. по гр. д. № 814/99 год. на ВКС V гр. о., решение № 336/24.04.2000 год. по гр. д. № 855/99 год. на ВКС І гр. о., решение № 221/15.04.2002 год. по гр. д. № 677/2001 год. на ВКС І гр. о., решение № 1086/06.03.2008 год. по т. дело № 648/2007 год. на ВКС ІІ т. о. и решение № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. на ВКС V гр. о.
Ответникът “А” ЕО. гр. К. е подал отговор на касационната жалба, като счита че не е налице сочената от касатора предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че от назначените по делото графологични експертизи е установено, че подписите на върху процесните данъчни фактури вероятно не са положени от лицето Й. С. С. – управител на ответника.становено е от банково извлечение от сметката на ищеца в Б. Банк, че на 10.11.2006 год. ответникът “А” ЕО. – Кърджали превежда на ищеца сумата 4058,84 лв., представляваща равностойността на ДДС, начислен за плащане по две от издадените от ищеца процесни фактури – № 1597/18.11.2005 год. и № 524/14.02.2006 год. При тези данни ПАС счита, че данъчните фактури като подписани единствено от представител на ищеца, не доказват факта за доставена стока, а при липсва на други доказателства и при оспорване от страна на ответника на получаването на стоките, не може да се приеме, че между страните са установени правоотношения по договор за търговска продажба, и тъй като ответникът няма качеството на купувач, той не дължи исковата сума претендирана като цена на процесната стока. Счетоводните записвания при ищеца, според въззивния съд, както и извършеното плащане на ДДС в размер на 4958,84 лв. чрез банков превод, също не могат да обосноват извод за конкретна договореност и за извършена доставка.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е този за задължението на продавача да предаде стоката на купувача за да възникне задължение на последния да плати стойността й като насрещно дължима престация, както и обвързаността на търговеца, когато е представляван от лице без представителна власт чийто действия е потвърдил, но само това не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
С представените от касатора решение № 1488/08.11.1999 год. по гр. д. № 814/99 год. на ВКС V гр. о., решение № 336/24.04.2000 год. по гр. д. № 855/99 год. на ВКС І гр. о., решение № 221/15.04.2002 год. по гр. д. № 677/2001 год. на ВКС І гр. о., решение № 1086/06.03.2008 год. по т. дело № 648/2007 год. на ВКС ІІ т. о. се приема, че въззивният съд е длъжен да прави самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и, че необсъждането на всички доказателства е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Въззивното решение не противоречи на решенията на ВКС, тъй като съдът е обосновал правните си изводи от приетата за установена фактическа обстановка, а доводът на касатора, че в процесния случай въззивният съд не е обсъдил всички релевирани по делото доказателства може да налага извод за неправилност на съдебния акт, но неправилността не е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. І от ГПК.
Въззивното решение не противоречи и на решение № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. на ВКС V гр. о.
С последното се разглежда въпроса за приложение на чл. 301 от ТЗ, при който когато едно лице действува от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, докато в настоящия случай няма доказано извършено действие на лице без представителна власт от името на търговец – действие по сключване на търговска сделка, по получаване на стока, транспортирането й, заприходяване и т. н., и затова няма какво да се потвърждава от търговеца.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 501/10.12.2008 год. по гр. д. № 752/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: