3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
гр. София, 15.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1761/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. М. и Х. К. М., и двамата чрез адв. В. срещу решение № 1231/20.02.2019 г. по гр. д. № 3258/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът С. И. Х. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът Й. Х. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е на становище за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество намира касационната жалба за основателна.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалба е цитираното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 258434/02.11.2017 г. по гр. д. № 62794/2014 г. на Софийски районен съд (СРС), ІІ го, 63 състав за признаване на установено по отношение на В. Х. М., Х. К. М. и Й. Х. С. по предявените срещу тях от С. И. Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН – че отказът на В. Х. М., вписан в нарочната книга на СРС с № 274 по молба вх. № 9930/11.09.2009 г., от наследството на Б. П. М., починала на 10.04.1999 г. е нищожен, поради невъзможен предмет.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е споделил аргументите на първостепенния съд, че направеният отказ е нищожен, тъй като преди него е извършено приемане на наследството. Този извод е основан на установения по делото факт, че в предходен момент ответникът В. М. е изразил воля да изкупи дяловете на останалите съсобственици (сънаследници), за да придобие в изключителна собственост сънаследствения имот (къща) в[жк], с което е обективирал намерение да приеме наследството, оставено от своята майка. Градският съд се е позовал на нормата на чл. 272 ГПК и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното пред него решение, които е направил свои.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите повдигат правни въпроси, които поддържат да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело в обжалваната част на решението му и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Въпросите, които касаторите твърдят, че са обуславящи изводите на въззивния съд по делото и по които последният се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, т. е. поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са сээээледните:
1. „Сроковете по чл. 56, ал. ЗН преклузивни ли са и изтичането им води ли до недопустимост на постановеното по него решение? Следвало ли е СГС да обезсили решението на СРС и да прекрати делото?“;
2. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това?“
Формулираният за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос е със следното съдържание:
3. „При неспазване на сроковете по чл. 56, ал. 2 ЗН следва ли съдът да се произнася по съществото на спора или трябва да прекрати делото и да върне исковата молба?“.
Страната сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Като основание за достъп до касация се сочи и фактическия състав на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на обжалвания въззивен акт.
Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая са налице данни, при които касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната му част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Според установената практика съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения, или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск.
В случая исковата молба е съдържала твърдения, че ищецът е кредитор на ответника В. Х. М. по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия), който е породил действие; че посоченият ответник е наследник на Б. П. М. – негова майка, починала на 10.04.1999 г.; че ищецът е предприел срещу длъжника принудително изпълнение за събиране на вземането, което не е удовлетворено; че друго имущество, върху което да се насочи изпълнението, освен това, придобито по наследство от майка му, длъжникът не притежава; че атакуваният отказ от наследство, предприет от длъжника, е нищожен, защото е извършен след осъществяване в предходен него момент на фактически действия по приемане на наследството. При горните фактически обстоятелства е поискано установяване на нищожност на така правения отказ от наследство.
С оглед на заявените твърдения относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и формулирания петитум, като предмет на делото е въведен специалният иск, който е на разположение на кредиторите, които не могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника. Чрез него се цели установяване нищожност на заявен отказ от наследство, извършено от длъжника на ищеца.
В случая съдилищата – първостепенен и въззивен, са разгледали и са се произнесли в обжалваната част по установителен иск за нищожност на едностранното волеизявление по отказа от наследството, поради невъзможен предмет – т.е. по претенция по чл. 124, ал. 4 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН. При това произнасяне, формиращо обжалвания резултат в атакуваната част на въззивното решение, следва да се допусне касационното му обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт в атакуваната част, като постановен по непредявен иск – при друга правна квалификация на обуславящите основанието на иска фактически твърдения и съответстващият им петитум.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не обосновават приложно поле на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък селектирането на касационната жалба е възможно по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като разрешаването на правните въпроси, респ. поставянето на въпроса за очевидната неправилност на въззивния акт предпоставя освен валидно, така и допустимо решение, а последното следва да се провери по реда на касационния контрол, защото допустимостта на произнасянето по предявения иск предхожда въпроса за неговата правилност.
Предвид на горното са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1231/20.02.2019 г. по гр. д. № 3258/2018 г. на Софийски градски съд. ГО, ІІ-Д въззивен състав в обжалваната част.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат държавна такса в размер на сумата 40 (четиридесет) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
Сумата е обща за двамата жалбоподатели.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: