4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№771
София05.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 388/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 814 от 08.12.2010 г. по т.д.№ 1031/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив по т.д.№ 666/2009 г. за уважаване на предявените от [фирма], [населено място] искове за сумите: 25 200 лева, част от общо получена от Д. сума в размер на 235 200 лв., в качеството му на управител на дружеството, съставляваща цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 67, том ІV, рег.№ 8035, дело №667/2008 г., която сума не е отчетена в касата на дружеството и 100 лв. – претендирана частично от 36 068.56 лв. и представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 20.08.2008 г. до 28.09.2009 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.145 ТЗ, което е довело до неправилни правни изводи по съществото на спора. Твърди се, че в случая не е доказана една от предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на касатора, а именно – липса на парични средства в касата на дружеството, констатирана по надлежния ред. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е прознесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са следните въпроси: липсата на материални ценности от касата на дружеството с неустановен произход, може ли да обоснове ангажиране отговорността на управителя по чл.145 ТЗ и по какъв начин следва да бъде констатирана липсата на парични ценности от касата на дружеството.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като изложението на основанието по чл.280, ал.1 ГПК е неясно и бланкетно, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е направил извод за основателност на предявените от търговското дружество частични искове по чл.145 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Приети са за доказани предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника/сега касатор/, който в качеството си на управител на дружеството към момента на сключената в нотариална форма сделка за продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството, е получил от името на дружеството, в брой, продажната цена в общ размер от 235 220.22 лв./ с ДДС/. В тази насока се преценени материализираните във фактурите изявления на Д. относно плащането в брой, надлежно подписани от него, за което са издадени и фискални бонове. В съобразителната част към решението въззивният съд е отчел липсата на писмени доказателства за внасяне на сумите от управителя в касата на дружеството, или по сметка на последното.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за фактическите изводи на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след преценка на неоспорените писмени доказателства, при отчитане липсата на данни за внасяне на получената от управителя на дружеството продажна цена на имотите по сметката на дружеството – в касата, или по банков път. Липсва формирана воля на съда за липси на парични ценности /с неустановен произход/ от касата на дружеството, в каквато насока са поставените от касатора правни въпроси. В тази насока е основателно възражението на ответника по касация, че тези въпроси биха имали значение при реализиране на отчетническа отговорност, което е извън предмета на спора.
От друга страна, в изложението към жалбата поддържаното основание за достъп до касация е обосновано с твърдяната неправилност на съдебния акт, като са възпроизведени въведените с жалбата доводи. Според цитираното тълкувателно решение основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че и поддържаното допълнително основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е мотивирано, а само е цитиран законовия текст. Това съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно разглеждане на делото. От друга страна, е налице и задължителна съдебна практика по приложението на чл.145 ТЗ – така, напр. решение № 41 от 29.04.2009 г. по т.д.№ 669/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. относно предпоставките за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя на О. и липсват данни въззивният съд да се е отклонил от тази практика.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за ангажиране отговорността на касатора за разноски в размер на 1 000 лв. е неоснователно, тъй като липсват доказателства за действително направени разноски за касационното производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 814 от 08.12.2010 г. по т.д.№ 1031/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: