1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
ГР. С., 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.06.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2425/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Сметна палата на Република България /С./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин/ ОС/ по гр.д. №488/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. З. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „одитор” в Дирекция „Одити за съответствието при финансово управление” – И. В., извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона процесуалния въпрос: допустимо ли е въззивният съд в мотивите на решението си от една страна да възприеме мотивите на първоинстанционния съд – фактическа обстановка и правни изводи, като ги направи свои и от друга страна, при излагане на собствени мотиви по същество на спора, да прави правни изводи, различни от вече възприетите, които им противоречат. Според касатора противоречиво решеният в мотивите на ОС материалноправен въпрос е този за обхвата на задължителния подбор по чл.329 от КТ, като и двата отговора /възприетият първоинстанционен и допълнително даденият от ОС/ са в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Конкретно противоречието е с р. по гр.д. №973/09 г. и по гр.д. №1355/09 г. на четвърто г.о. на ВКС по материалноправния въпрос: длъжен ли е работодателят при съкращаване на всички щатни бройки в едно обособено структурно звено / дирекция/ в едно населено място да извърши подбор по чл.329 КТ с другите служители на сходна длъжност в обособеното на функционален принцип звено, заемащи я в други населени места.
Налице е противоречие и с р. по гр.д. №882/11 г. на четвърто г.о. на ВКС по материалноправния въпрос: длъжен ли е работодателят да извърши подбор при съкращаване на всички щатни бройки в едно обособено структурно звено в едно населено място със заемащите сходни длъжности в друго обособено структурно звено/ с различна функционална характеристика/ на предприятието в същото населено място.
В. съд е възприел извода на първоинстанционния, че в случая звеното, в което е работил ищецът не е структурно обособено на териториален принцип, а е звено към изградената на функционален принцип дирекция на С. / това е посочил и ответникът в отговора на исковата молба/. Затова работодателят е следвало да извърши подбор между всички одитори в дирекцията, като функционално обособена структура на териоторията на страната. Добавил е и собствени мотиви за това, че длъжностните характеристики на одиторите във всяка от дирекциите с териториални звена в същото населено място са почти идентични. Затова работодателят е бил длъжен да извърши подбор между лицата, заемащи длъжността одитор в звената на различните дирекции на С., изнесени в [населено място].
По първия въпрос въззивното решение, с възприетите от първоинстанционното мотиви наистина противоречи на посочената от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №973/09 г. и по гр.д. №1355/09 г. на четвърто г.о.. В нея е прието, че подбор трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. П. между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури / в случаите там- детска градина и почивна база/ в съответното населено място . В първия случай е закрита цялата обособена структура – детска градина, а във втория – съкратената длъжност е единствена, затова работодателят няма задължението да извърши подбор вътре в обособената структура за съответното населено място.
Вторият въпрос обаче не е разрешен в противоречие с посоченото р. по гр.д. №882/11 г. на четвърто г.о. и практиката на ВКС за подобни случаи. В това решение е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбор поначало само в рамките на обособената структура. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. В цитираното р. по гр.д. №1073/10 г. на четвърто г.о., въз основа на което е направен горният извод, пък е посочено: „При извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерий, респ. не е определящо само мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респ. относителната самостоятелност на такова структурно звено, която (ако е налице), в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики (ако и такива са налице), до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора”. В р. по гр.д. №129/11 г. на четвърто г.о. е прието, че изискването за подбор в рамките на цялото предприятие /университет/ по чл. 329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена /факултети/ в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни. Така е и в случая – констатирана е почти пълна еднаквост на трудовата функция за длъжността одитор в звената на двете обособени по функционален признак дирекции на С. на територията на [населено място], което при съкращаването на длъжностите в една от обособените дирекции на ответника обуславя задължителност на подбора със заемащите еднаква по тр. функции длъжност в другата дирекция на ответника в същия град.
Отговорът на всеки един от материалноправните въпроси има самостойно значение за спора, тъй като е достатъчен да обуслови изхода му. Затова съответствието на дадения от ОС отговор на втория въпрос с практиката на ВКС предпоставя недопускане на обжалването на въззивното решение – обусловеният от този отговор краен резултат на спора не би се променил. Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Процесуалният въпрос е застъпен в практиката на ВКС, поради което не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.19 г.. Съгласно р. по гр.д. №191/11 г. на второ гр. отд. на ВКС : „Разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Това е една възможност, която се предвижда съгласно тази законова разпоредба и може да се използва само когато при потвърждаването на решението на първоинстанционния съд, фактическите и крайни констатации напълно съвпадат, а не само крайният резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и за двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, той изготвя собствени такива, като прави свои тези изводи на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Така предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания”. В р. по т.д. № 823/10 г. , второ т.о. на ВКС е посочено още, че: Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл. 269 ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.
По настоящото дело въззивният съд е възприел част от мотивите на първоинстанционния съд, като ги е цитирал в решението си. Наред с това е изложил и собствени мотиви за същия/потвърдения/ резултат от спора. Съответствието на една от двете съчетано предложени аргументации на този резултат с практиката на ВКС е достатъчна, за да не се допуска обжалване на въззивното решение, според изложеното по –горе. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №488/12 г. от 13.12.12 г.
Осъжда Сметна палата на РБ да заплати на П. Д. З. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: