3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 25.11.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1496/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. А. от [населено място] срещу решение № 1890 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 3440/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение № 5639 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 913/2011 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 30.09.2010 г. за разликата от 7 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв., както и в частта за присъдените на ответника разноски.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. К. счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и поради това се явява занижено, крайно несправедливо и допринасящо за натрупване на негативно отношение към съдебната система и недоверие в правораздаването.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от практиката на Върховен касационен съд – ППВС № 4/1968 г., както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният от А. Т. А. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 7 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че именно тази сума се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от него в резултат от процесното пътно-произшествие неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. е счел претенцията за неоснователна. Като относими към определяне размера на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил: получените от ищеца увреждания – мозъчно сътресение, контузия на главата и охлузвания в лицевата област; краткия престой в болнично заведение (четиридневен); периода на болки и страдания – първите 7-10 дни интензивни и до 20-30 дни умерени, а така също липсата на настъпили усложнения или остатъчни явления и възрастта на пострадалия към датата на произшествието (27 годишен).
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не е осъществено нито едно от поддържаните основания.
Този въпрос не би могъл да бъде определен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по същия е налице задължителна съдебна практика. Пленумът на Върховния съд е дал подробни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. В същия смисъл е формираната и по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на Върховен касационен съд. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Напротив, именно в съответствие с нея решаващият състав е съобразил всички специфични за делото обстоятелства, които са относими към преценката за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди и съответно за размера на дължимото за тях обезщетение. Ето защо, липсва основание постановеното от него решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1890 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 3440/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: